Свидетел на огъня

18

Юна седи облегнат назад, лицето му е спокойно, тъмното сако се е разтворило, образувайки меки гънки, мускулестото му тяло е отпуснато, ала очите му са сиви като замръзнал залив, докато наблюдава влизащите момичета.

Другите възпитанички надават високи викове и смехове. Лу Чу тръгва към тях, преувеличено поклащайки бедра, свила пръсти в знака на победата.

— Лесбийка загубена — извиква Инди.

— Можем да вземем душ заедно — отвръща Лу Чу.

Терапевтът Даниел Грим влиза в къщата след възпитаничките. Той видимо се опитва да накара Гунарсон да го послуша.

— Просто искам да се отнасяте по-спокойно с момичета — казва Даниел и продължава приглушено: — Плашите ги само с присъствието си…

— Не се притеснявай — успокоява го Гунарсон.

— Но аз се притеснявам — честно отговаря Даниел.

— Какво?

— Аз всъщност се притеснявам — казва той.

— Е, в такъв случай не мога да ти помогна — въздъхва Гунарсон. — Просто не ми се пречкай и ме остави да си върша работата.

Юна забелязва, че терапевтът е небръснат и фланелката с къс ръкав под якето му се е извадила от колана.

— Искам само да поясня, че… за тези момичета полицията не е олицетворение на сигурност.

— Как ли пък не — шегува се Каролин.

— Радвам се да го чуя — казва ѝ Даниел с усмивка, след което пак се обръща към Гунарсон. — Да говорим сериозно… За повечето от нашите възпитанички полицията се е намесвала в живота им в най-тежките моменти.

Юна забелязва, че Даниел напълно съзнава, че изглежда досаден в очите на полицая, ала въпреки това поставя и друг въпрос:

— Говорих с координатора отвън за настаняване за…

— Едно по едно — прекъсва го Гунарсон.

— Въпросът е важен, защото…

— Путка! — възкликва Инди раздразнено.

— Върви да се изпикаеш — заяжда се и Лу Чу.

— Защото може да им навреди — продължава Даниел. — Може да навреди на момичетата, ако бъдат принудени да спят тук през нощта.

— На хотел ли да ги пратим? — пита Гунарсон.

— По дяволите, теб трябваше да убият! — провиква се Алмира и поглежда към Инди.

Нещо се разбива на парчета в стената, вода и стъкълца се посипват по пода. Даниел се втурва напред, Алмира се обръща, но Инди успява да ѝ нанесе няколко удара с юмрук в гърба, преди терапевтът да ги разтърве.

— Дръжте се прилично, за бога! — изкрещява той.

— Алмира е една проклета путка, която…

— Успокой се, Инди — казва той и хваща ръката ѝ. — Нали говорихме за това?

— Да — отговаря тя малко по-спокойно.

— Нали си добро момиче — продължава усмихнат Даниел.

Тя кимва и започва да събира парченца стъкло от пода заедно с Алмира.

— Ще донеса прахосмукачката — казва Даниел и излиза от малката сграда.

Той затваря вратата отвън, но тя пак се отваря и той така я затръшва, че картината с мотив от Карл Ларшон се удря с трясък в стената.

— Миранда имаше ли врагове? — пита Гунарсон на всеослушание.

— Не — отвръща Алмира с кикот.

Инди крадешком поглежда Юна.

— Слушайте ме сега! — произнася Гунарсон на висок глас. — Само ще отговаряте на въпросите ни, без да се лигавите и да викате. Не е кой знае колко трудно, нали?

— Зависи от въпросите — спокойно отговаря Каролин.

— Аз пък смятам да викам — промърморва Лу Чу.

— Истина или предизвикателство — казва Инди и с усмивка посочва Юна.

— Истина — отговаря Юна.

— Аз провеждам разпита — възразява Гунарсон.

— Какво означава това? — пита Юна и закрива лицето си с ръце.

— Какво? Не знам — отговаря Инди. — Вики и Миранда правеха така.

— Не издържам повече — прекъсва я Каролин. — Ти не си видяла Миранда, тя лежеше точно така, имаше толкова кръв, всичко беше в кръв…

Гласът ѝ секва от плач и психоложката отива при нея и се опитва да я успокои с приглушен глас.

— Коя е Вики? — пита Юна и става от фотьойла.

— Тя е най-новата ученичка тук в…

— Но къде е тя, по дяволите? — прекъсва я Лу Чу.

— Коя е нейната стая? — бързо вметва Юна.

— Сигурно се е измъкнала при своя секс приятел — казва Тула.

— Ние обичаме да си трупаме „Стезолид“ и спим като…

— За кого говорите? — пита Гунарсон на висок глас.

— За Вики Бенет — отговаря Каролин. — Не съм я виждала цяла…

— Къде, по дяволите, е тя?

— В името на Вики има толкова много букви — изхилва се Лу Чу.

— Изключете телевизора — нарежда Гунарсон напрегнато. — Искам всички да се успокоите и…

— Не крещете! — изкрещява Тула и усилва звука.

Юна прикляква пред Каролин, улавя погледа ѝ и го задържа със сериозно спокойствие.

— Коя е стаята на Вики?

— Последната, в дъното на коридора — отговаря Каролин.