Свидетел на огъня

181

Въздухът е изпълнен със студена мъгла, когато Юна Лина се отправя от колата през „Карлаплан“ към апартамента на Диса.

— Юна? — изненадва се тя, щом отваря вратата. — Не ми се вярваше, че ще дойдеш. Пуснала съм телевизора. Говорят само за случилото се в Делсбу.

Юна кимва.

— Значи си заловил убиеца — казва Диса с лека усмивка.

— Наречи го както искаш — казва Юна и си мисли за огнената прегръдка на бащата.

— Как е клетата жена, която ти се обаждаше? Казаха, че била простреляна.

— Флура Хансен — казва Юна и влиза в антрето на Диса.

Удря главата си в лампата, светлината започва да се търкаля по стените и Юна отново се сеща за малките момичета в кутията на Даниел Грим.

— Уморен си — казва Диса меко, хваща го за ръка и го повежда.

— Флура бе простреляна в крака от брат си и…

Той не забелязва, че млъква. Опитал е да се измие на една бензиностанция, ала дрехите му са взе още изцапани с кръвта на Флура.

— Легни във ваната, а аз ще взема нещо за хапване от магазина на ъгъла — казва Диса.

— Благодаря — усмихва се Юна.

Точно когато прекосяват всекидневната, по новините показват снимка на Елин Франк. И двамата се спират. Млад журналист разказва, че Елин Франк е била оперирана през нощта и лекарите са оптимисти. Съветникът на Елин, Роберт Бианки, се вижда на екрана. Изглежда изтощен, но се усмихва трогателно и очите му се просълзяват, когато казва, че Елин ще оживее.

— Какво е станало? — прошепва Диса.

— Бори се сама срещу убиеца и спаси момичето, което…

— Боже Господи! — прошепва Диса.

— Да, Елин Франк е… Тя всъщност е… изключителна — казва Юна и докосва крехките рамене на Диса.