Свидетел на огъня

98

В Швеция това е крайно необичайно, но на няколко пъти полицията все пак е получавала съдействие от спиритически медиуми и гадатели. Юна си спомня за убийството на малката Енгла Хьоглунд. Тогава полицията използва медиум, който даде подробен фоторобот на двама убийци. Впоследствие се оказа, че описанието е грешно.

Истинският извършител всъщност бе заловен благодарение на това, че гражданин, изпробващ новия си фотоапарат, случайно бе заснел момичето и автомобила на убиеца.

Преди време Юна бе чел за независимо изследване, направено в САЩ на медиума, към който полицията се бе обръщала най-често в глобален мащаб. Проучването констатираше, че жената не бе допринесла с каквато и да било полезна информация в никое от сто и петдесетте предварителни разследвания, в които бе участвала.

Слабото следобедно слънце е навлязло във вечерната сянка и Юна потръпва, когато излиза от колата и отива до един сив блок със сателитни антени по балконите. Ключалката на входа е счупена и някой е изрисувал розови графити из целия вход. Юна се качва по стълбите до втория етаж и позвънява на вратата с името Хансен на процепа за пощата.

Бледа жена, облечена в протрити и сиви дрехи, му отваря вратата и го поглежда със срамежливи очи.

— Казвам се Юна Лина — представя се той и показва документ за самоличност. — Няколко пъти сте се обаждали в полицията.

— Извинете — прошепва жената и свежда поглед.

— Човек не бива да се обажда, ако няма какво да съобщи.

— Но аз… аз се обадих, защото видях мъртвото момиче — казва тя и среща погледа му.

— Мога ли да вляза за малко?

Тя кимва и го отвежда през тъмен коридор с протрит балатум до малка, чиста кухничка. Флура сяда на един от четирите стола около масата и обвива тялото си с ръце. Юна отива до прозореца и поглежда навън. Фасадата на отсрещния блок е покрита със защитен полиетилен. Термометърът, прикрепен от външната страна на рамката на прозореца, леко се полюшва на вятъра.

— Мисля, че Миранда идва при мен, защото неволно я пуснах от отвъдното, когато провеждах сеанс — подзема Флура. — Но аз… не знам точно какво иска.

— Кога се проведе сеансът? — пита Юна.

— Правя го всяка седмица… Изкарвам си хляба от това да говоря с мъртвите — казва тя и едно мускулче започва да трепери на дясното ѝ око.

— По един или друг начин това се отнася и за мен — отговаря Юна спокойно.

Той сяда точно срещу нея.

— Кафето свърши — прошепва Флура.

— Няма нищо. Когато сте се обадили, сте споменали нещо за камък…

— Не знаех какво да правя, но Миранда непрестанно ми показваше един окървавен камък.

Тя показва с ръце големината на камъка.

— Значи вие сте провеждали сеанс — продължава Юна меко — и тогава е дошло едно момиче и ви е разказало…

— Не, не беше така — прекъсва го Флура. — Беше след сеанса, когато се прибрах.

— И какво каза това момиче?

Флура го поглежда в очите и погледът ѝ помътнява от спомена.

— Показва ми камъка и ми казва да замижа.

Юна я наблюдава със сив, непроницаем поглед.

— Ако Миранда ви се яви отново, бих искал да я попитате къде се крие убиецът — простичко отвръща той.