Свидетел на огъня

15

Юна отива до нишата и вратата без дръжка.

Заключващият болт с ключа е още там.

Затваря очи за момент и после влиза в малката стаичка.

Всичко е неподвижно и осветено.

Затопленият въздух е пропит с миризмата на кръв и урина. С усилие на волята вдишва, за да усети и другите аромати: влажно дърво, изпотени завивки и дезодорант.

Горещият метал на прожекторите звънти. През стените достига приглушен кучешки лай.

Юна стои, без да мърда, и си налага да разгледа тялото на леглото. Попива с поглед всеки детайл, макар да му се иска да си тръгне, да излезе от къщата и да продължи да върви през свежия въздух, докато не стигне мрака на гората.

По пода се е стекла кръв и е оцапала закрепените с болтове мебели и бледите библейски мотиви по стената. Кървавите пръски стигат горе до тавана и чак до тоалетната без врата. На леглото лежи кльощаво момиче в ранния пубертет. Нагласено е така, че лежи по гръб, с длани пред очите. Облечено е само с бели памучни гащички. Лактите прикриват гърдите му, глезените му са кръстосани.

Юна усеща как сърцето му бие, усеща как собствената му кръв приижда през артериите до мозъка, усеща как ударите на пулса кънтят в слепоочията му.

С усилие на волята си налага да гледа, да отбелязва и да разсъждава.

Лицето на момичето е скрито.

Сякаш е уплашено, сякаш не иска да види нападателя.

Преди да бъде положено в леглото, е било подложено на жестока бруталност.

Става дума за многократни удари с тъп предмет по челото и темето.

Просто едно малко момиченце, навярно примряло от страх.

Преди няколко години жертвата е била дете, ала редица събития в живота ѝ са я довели до тази стая, до специален дом за младежи. Може би просто не е случила на родители и приемни семейства. Навярно е било преценено, че тук ще е на сигурно място.

Юна попива с поглед всяка зловеща подробност, докато не издържа повече. Тогава затваря за малко очи и в мислите му изникна лицето на дъщеря му и надгробният камък, който не е неин, след което пак отваря очи и продължава огледа.

Всичко сочи, че жертвата е седяла на стола при малката масичка, когато убиецът я е нападнал.

Юна се опитва да възстанови движенията, довели до това кръвта да се разлее, образувайки тези петна.

Всяка капчица кръв, когато пада през въздуха, приема кълбовидна форма и има диаметър от пет милиметра. Ако капката е по-малка, това се дължи на факта, че кръвта е била подложена на действието на външна сила, която я е разпръснала на по-малки капчици.

Тогава се говори за пръски.

Юна е застанал на две предпазни килимчета пред малката масичка, предполага се на същото място, на което е стоял убиецът преди няколко часа. Тогава момичето е седяло на стола от другата страна на масата. Юна наблюдава начина, по който се е разплискала кръвта, обръща се назад и вижда кръв, пръснала чак високо горе по стената. Навярно многократно са замахвали силно с оръжието назад, за да набере то сила, като всеки път е сменяло посоката си за нов удар, в резултат на което кръвта е плиснала назад.

Юна вече е прекарал повече време на това местопрестъпление, отколкото някой друг детектив би останал. Въпреки това не е готов. Връща се до момичето в леглото, стои пред него, вижда украшението в пъпчето, отпечатъците от устни по чашата за вода, вижда белега, останал от премахването на рождено петно под дясната гръд, вижда светлите косъмчета по подбедриците му и една пожълтяла синина на бедрото.

Той внимателно се навежда над мъртвата. От голата ѝ кожа все още струи едва лека топлина. Юна поглежда по-внимателно дланите, положени върху лицето ѝ, и вижда, че не е издрала нападателя, под ноктите ѝ няма остатъци от одрана кожа.

Отстъпва няколко крачки и отново я поглежда. Бялата кожа. Дланите върху лицето. Кръстосаните глезени. По тялото ѝ няма почти никаква кръв. Само възглавницата е окървавена.

Иначе е чиста.

Юна оглежда стаята. Зад вратата има малка лавица с две закачалки за дрехи. На пода под лавицата стоят чифт спортни обувки, в които са затъкнати свити на топка бели чорапи, и на една от закачалките висят чифт избелели дънки, черен суитшърт и дънково яке. На лавицата е оставен малък бял сутиен.

Юна не докосва дрехите, но вижда, че са кървави.

Момичето явно се е съблякло и е закачило дрехите си, преди да бъде убито.

Но защо цялото тяло не е окървавено? Нещо сигурно го е предпазвало. Но какво? Тук няма нищо.