Свидетел на огъня

169

Елин се спотайва в мрака, стиснала ръжена с две ръце. Трепери от адреналина в кръвта си, но усеща прилив на сила.

Даниел диша меко и предпазливо тръгва през стаята.

Тя не може да го види, но под обувките му хруска стъкло.

Изведнъж нещо изщраква и електрическо жужене е последвано от тракане. Светлина се процежда през множеството дупчици между ламелите на щорите. Даниел е до вратата и чака, докато щорите бавно се вдигат и светлината изпълва стаята.

Няма къде да се скрие.

Той я гледа втренчено и тя отстъпва с ръжена, насочен към него.

Даниел държи брадвата в дясната си ръка, поглежда я, след което се приближава.

Елин замахва към него, но той се дръпва. Тя диша запъхтяно и отново насочва ръжена към него. Остра болка прорязва крака ѝ, когато стъпва на едно парче стъкло, но не изпуска Даниел от поглед.

Брадвата се поклаща в ръката му.

Тя удря отново, но той се отмества.

Вторачил е непроницаем поглед в нея.

Ненадейно той замахва с брадвата. Светкавично, силно. Широката страна на острието улучва ръжена. Чува се тъп звън при срещата на метал с метал. Ръженът потреперва толкова силно, че е избит от ръката ѝ и тупва на пода.

Тя вече не може да се защити, отстъпва заднишком и с изумление проумява, че нещата няма да се развият никак добре за нея. Тревога се просмуква в тялото ѝ и я прави странно безучастна, сякаш е просто наблюдател.

Даниел се приближава още повече.

Поглежда го в очите, той среща погледа ѝ, но сякаш нищо не докосва струна в душата му.

Най-накрая тя опира гръб в големия прозорец. Отвесно зад нея се спуска гладката бетонена фасада три и половина етажа надолу, до настлан с камък двор с градински мебели и скара.

Стъпалата на Елин кървят и червените провлечени следи се открояват по светлия дървен под.

Останала без сили, тя стои неподвижно и си казва, че би трябвало да преговаря, да му обещае нещо, да го накара да говори.

Даниел диша по-тежко, известно време я наблюдава, навлажнява устните си, след което бързо изминава последните крачки до нея, замахва с брадвата и удря. Тя инстинктивно отмества глава. Брадвата се забива с трясък в прозореца. Тя усеща как дебелото стъкло се разтриса зад гърба ѝ и чува режещия звук, когато започва да се пропуква. Даниел пак вдига брадвата, но преди да успее да нанесе удар, Елин се навежда назад. Отпуска се с цялата си тежест към големия прозорец и усеща как той се огъва. Стомахът ѝ се обръща. Тя пада заднишком, свободно през въздуха, сред облак от стъкло и блещукащи отломки. Елин Франк затваря очи и дори не забелязва кога се приземява.

Даниел се подпира с ръка на касата на прозореца и поглежда надолу. Парченца стъкло все още се сипят от перваза. Далеч отдолу лежи Елин. Всичко е осеяно със стъкла. Равномерна струя тъмна кръв изтича от главата ѝ по каменната настилка.

Дишането на Даниел става по-спокойно. Ризата му е подгизнала от пот и се е залепила за гърба му.

Изгледът от най-горния етаж е величествен. Върхът Тюстхювудет се издига съвсем наблизо и Орескутан, с хижата на върха, се възвишава обвит в есенна мъгла. По пътя от Оре изведнъж проблясват сините светлини на няколко аварийни коли, ала пътят към Тегефорш е празен.