Свидетел на огъня

134

Сага все още ругае под носа си, когато излиза на Кунгсбрун. Налага си да върви по-бавно, докато се мъчи да се успокои. Телефонът в суитшърта ѝ иззвънява. Тя спира, хвърля поглед към дисплея и вдига, когато вижда, че се обажда шефът ѝ от тайната полиция.

— Получихме запитване от криминалната полиция — казва Вернер със своя дълбок бас. — Чух се с Йими и Ян Петершон, но никой от тях не може да го поеме… Не знам дали Йоран Стуне е подходящ, но…

— За какво става дума? — пита Сага.

— Разпит на непълнолетна… Момичето е психически нестабилно и ръководителят на предварителното разследване има нужда от човек с подготовка в техниките на разпит и опит…

— Мога да разбера, че си питал Йими — казва Сага и чува металическите нотки на раздразнение в гласа си. — Но защо Ян Петершон? Защо пита Ян Петершон, преди да говориш с мен? И Йоран… Как можеш да си помислиш, че той…

Сага си налага да млъкне. Усеща как се поти след скорошното си избухване.

— Ще се караш ли сега с мен? — въздъхва Вернер.

— По дяволите, мен ме пратиха в Пулах и преминах немското отбранително обучение и…

— Моля те…

— Не съм свършила — прекъсва го тя. — Нали си спомняш, че участвах в кръстосания разпит на Мохамед ал-Абдали.

— Но не ти ръководеше разпита.

— Не, но аз го накарах да… Майната му.

Тя затваря и тъкмо си мисли утре да си подаде оставката, когато телефонът ѝ пак иззвънява.

— Добре, Сага — бавно произнася Вернер. — Имаш един опит.

— Млъкни! — изкрещява тя и затваря телефона.

Карлос разсипва храна за рибки по бюрото си, когато Аня неочаквано отваря вратата му. Той започва да събира сухите трошички с ръце — телефонът на бюрото му иззвънява.

— Моля те, натисни високоговорителя — помолва той Аня.

— Вернер е — отвръща тя и натиска копчето.

— Каква изненада — казва Карлос весело и избърсва длани една в друга над аквариумите.

— Пак е Вернер… Извинявай, че ми отне известно време, преди да те потърся.

— Няма страшно.

— Напротив, Карлос, търсих къде ли не, но уви, най-добрите ми хора са заети на „Алекс Алън“ от Обединения разузнавателен комитет — казва шефът на тайните служби и се прокашля. — Но има една жена… всъщност ти я познаваш, Сага Бауер… Във всеки случай тя ще може да се включи…

Аня се навежда към телефона и изсъсква:

— Може да присъства и да краси с присъствието си, така ли?

— Ало? — пита Вернер. — С кого разговарям…

— Млъкни! — изсъсква Аня. — Познавам Сага Бауер и мога да кажа, че Службата за държавна безопасност не заслужава толкова способна…

— Аня — казва Карлос, обърсва ръце в панталоните си и се опитва да застане между нея и телефона.

— Седни! — изревава Аня.

Карлос сяда в същия миг, в който Вернер със слаб глас обяснява:

— Седнал съм…

— Ще се обадиш на Сага и ще я помолиш за извинение — допълва Аня сериозно в слушалката.