Свидетел на огъня

94

Тула смотолевя, че е уморена, изскубва се от прегръдката на Даниел, отива до големите прозорци и започва да ближе стъклото.

— Да си чувала Вики да споменава разни неща? — пита я Даниел.

— Какви например?

— Дали има скривалища и места, които…

— Не — отговаря тя и се обръща към него.

— Но обикновено слушаш какво говорят големите момичета.

— Ти също — отвръща Тула.

— Знам, но в момента имам проблеми с паметта, нарича се араузъл — обяснява ѝ Даниел.

— Опасно ли е?

Той поклаща глава, но не успява да се усмихне.

— Ходя на психолог и вземам лекарства.

— Не бъди тъжен — казва момичето и накланя глава встрани. — Всъщност е добре, че Миранда и Елисабет бяха убити… защото има твърде много хора.

— Но аз обичах Елисабет, имах нужда от нея и…

Тула удря тила си в прозореца така, че стъклата му издрънчават. На едно от тях се появява диагонална пукнатина.

— Мисля, че ще е най-добре да си ида в стаята и да се скрия зад скрина — промърморва тя.

— Чакай — спира я Даниел.