Свидетел на огъня

191

Когато Юна влиза в коридора на отделението, където е настанена Сума, сякаш започва да вижда всичко като на забавен кадър. Далечните звуци на телевизори и бъбрене стават все по-бавни и по-бавни.

Той внимателно отваря вратата на стаята ѝ и влиза.

Слаба жена лежи, извърната настрани в леглото.

Прозорецът е покрит с тънко памучно перде. Слабите ѝ ръце са отвън върху одеялото. Тъмната ѝ коса е потна и без блясък.

Не знае дали спи, но трябва да види лицето ѝ. Приближава се. В стаята цари пълна тишина.

Жената, която в един друг живот се казваше Сума Лина, е много уморена. Дъщеря ѝ е седяла при нея през цялата нощ, сега момичето спи в стаята за близки.

Сума вижда как слабата дневна светлина се процежда през нишките на пердето и си мисли, че човекът е непоправимо сам във вселената. Има някои хубави спомени, в които обикновено търси утеха, когато самотата и страхът са най-силни. Когато я упояваха за операцията, извика в паметта си тези мигове.

Светлите, светли летни нощи, когато беше дете.

Моментът, когато се роди дъщеря ѝ и обгърна пръстите ѝ със своите.

Сватбата през онзи летен ден, с булчинската корона, която нейната майка бе изплела от брезови корени.

Сума преглъща и усеща как е жива, как сърцето ѝ бие. Ала толкова се страхува да умре и да остави Луми сам-сама на света.

Прорязва я болка в шева от операцията, когато се обръща. Затваря очи, ала след това пак ги отваря.

Трябва да примигне няколко пъти, след което разбира, че съобщението ѝ го е достигнало.

Юна Лина се навежда над нея и тя докосва лицето му. Прокарва ръце през неговата гъста светла коса.

— Ако умра, трябва да се погрижиш за Луми — прошепва тя.

— Обещавам.

— И трябва да я видиш, преди пак да си тръгнеш — казва Сума. — Трябва да я видиш.

Юна слага ръце на бузите ѝ, гали лицето ѝ. Прошепва ѝ, че е красива, както винаги е била. Тя му се усмихва. И ето че е изчезнал, но Сума вече не изпитва страх.

Стаята за близки на пациентите е семпло обзаведена, на стената виси телевизор, пред протрит диван е поставена чамова маса, цялата прогорена от цигари.

На дивана спи петнайсетгодишна девойка. Очите я болят след толкова плач и на едната ѝ буза са се отбелязали ивици от шарката на възглавницата. Тя се събужда рязко със странно чувство. Някой я е завил с одеяло. Обувките ѝ са събути, спретнато поставени на пода до нея.

Някой е бил при нея. В съня ѝ някой седеше до нея и съвсем внимателно държеше ръката ѝ в своята.