Свидетел на огъня

159

Небето е странно тъмно, когато Юна слиза от магистрала Е4 и завива по шосе 84 към Делсбу, в провинция Хелсингланд. Предположил е, че Флура е взела колата, за да отиде до местната църква.

Все още чува как казва с разстроен глас, че в камбанарията се крие свидетел.

Юна не може да я разбере. Тя сякаш смесва лъжи и истина, без сама да го съзнава.

Въпреки многото небивалици на Флура не го е напускало усещането, че тя знае за убийствата в „Биргитагорден“ повече от всички други.

Може би този свидетел е една от лъжите ѝ, обаче ако е истина, то е толкова значима, че Юна не може да я пренебрегне.

Ниските дъждовни облаци правят нивите да изглеждат сиви, а иглолистните дървета почти сини. Той завива по тесен, настлан с чакъл път. Есенни листа кръжат над пътното платно и е трудно да се поддържа висока скорост. Лъкатушещият път е осеян с дупки.

Завива по права алея, която води към църквата в Делсбу. Между дърветата вижда ширналите се нивя. В далечината се движи самотен комбайн. Остриетата на ножовете режат като коси ниско до земята. Вдига се прахоляк, примесен със сламки и плява. Птиците се издигат и спускат в завихрения въздух.

Когато е почти стигнал до църквата, вижда кола, която се е забила в едно дърво. Предният капак е смачкан, една решетка се търкаля в тревата, единият прозорец е избит.

Двигателят все още работи, предната врата зее широко отворена и задните фарове осветяват тревата в канавката.

Юна намалява, но щом вижда, че колата е празна, я подминава. Флура сигурно се е втурнала навън, предполага той и продължава да кара чак до църквата.

Юна излиза от колата и бързо тръгва по чакълената пътека, която скърца под краката му. Покритата с катран камбанария се издига на едно възвишение недалеч от църквата.

Небето е тъмно и изглежда сякаш ще завали всеки момент.

Под черния купол с форма на луковица виси огромната матова камбана на църквата. Отвъд кулата се чернеят бързите пенести води на реката.

Вратата на постройката е открехната.

Юна изминава останалото разстояние и когато е съвсем близо, усеща миризмата на катран.

Широката долна част е покрита от тъмни, подобни на люспи, дървени панели. Във вътрешността има стръмна дървена стълба, която отвежда към самата камбана.

— Флура? — провиква се Юна.