Свидетел на огъня

6

Нина диша твърде учестено, взира се в очите на Каролин, трябва да я накара да разбере, но в същото време е изненадана от собствения си глас, от това, че се осмелява да крещи посред нощ.

— Всичко е в кръв!

— Млъкни — просъсква Каролин и става от леглото.

Виковете на Нина са събудили и други, от стаите вече се чуват гласове.

— Ела да видиш — казва Нина, като тревожно раздира с нокти ръцете си. — Миранда изглежда странно, трябва да я погледнеш, трябва…

— Можеш ли да се успокоиш? Ще погледна, но съм сигурна, че…

От коридора се разнася писък. Надала го е малката Тула. Каролин се втурва навън. Тула се е вторачила в изолатора. Очите ѝ са широко отворени. Инди излиза в коридора и се почесва под мишницата.

Каролин издърпва Тула, но успява да види кръвта по стените и бялото тяло на Миранда. Сърцето ѝ бие силно. Препречва пътя на Инди, казва си, че никоя от тях няма нужда да вижда повече самоубийства.

— Случило се е нещастие — обяснява тя бързо. — Можеш ли да заведеш всички в трапезарията, Инди?

— С Миранда ли се е случило нещо? — пита Инди.

— Да, трябва да събудим Елисабет.

Лу Чу и Алмира излизат от една и съща стая. Лу Чу е обута само в долнище на пижама, а Алмира се е увила в завивката.

— Идете в трапезарията — казва Инди.

— Може ли първо да си измия лицето? — пита Лу Чу.

— Вземи и Тула.

— Какво става, по дяволите? — пита Алмира.

— Не знаем — лаконично отвръща Каролин.

Докато Инди се опитва да отведе със себе си всички в трапезарията, Каролин забързано се отправя по коридора към стаята за пренощуване на персонала. Знае, че Елисабет взема приспивателно и никога не се пробужда, когато някое от момичетата стане и започне да щъка насам-натам.

Каролин блъска по вратата с все сила.

— Елисабет, трябва да се събудиш — вика тя.

Нищо не се случва. Не се чува нито звук.

Каролин продължава да върви покрай приемното и отива до сестринската канцелария. Вратата зее отворена и тя направо влиза, взема телефона и се обажда на Даниел, първия човек, за когото се сеща.

По линията се чува пращене.

Инди и Нина влизат в канцеларията. Устните на Нина са побледнели, тя се движи тромаво и тялото ѝ се тресе.

— Чакай в трапезарията — нарежда Каролин.

— Ами кръвта? Видя ли кръвта? — изкрещява Нина и се одира с ноктите си до кръв под дясната си мишница.

— Даниел Грим — отвръща уморен глас в телефона.

— Аз съм Каролин, станала е злополука, а Елисабет не се събужда, не мога да събудя Елисабет, затова се обадих на теб, не знам какво да правим.

— По краката ми има кръв — пищи Нина. — По краката ми има кръв…

— Успокой се — изкрещява Инди и се опитва да отведе Нина оттам.

— Какво става? — пита Даниел с глас, който изведнъж вече е буден и изпълнен със самообладание.

— Миранда е в килията, но е пълно с кръв — отвръща Каролин и преглъща тежко. — Не знам какво да…

— Сериозно ли е ранена? — пита той.

— Да, струва ми се… или аз…

— Каролин — прекъсва я Даниел, — ще се обадя да повикам линейка и така…

— А аз какво да направя? Какво да…

— Виж дали Миранда има нужда от помощ и се опитай да събудиш Елисабет — отговаря Даниел.