Свидетел на огъня

95

Елин е коленичила в стаята на Тула до долния край на леглото, пред един ръчно изрисуван пътнически сандък. Личи, че е сандък, правен за пътуване до Америка, от изписаните с много завъртулки на капака име и адрес: Фриц Густавсон 1861 Хармонгер. В началото на двайсети век повече от една четвърт от населението на Швеция се преселва в Америка, но може би Фриц така и не е заминал. Елин се опитва да отвори капака, той се изплъзва от ръцете ѝ и си счупва един нокът, опитва отново, ала сандъкът е заключен.

Чува се звук, сякаш се счупва стъкло на прозорец на верандата, и след малко Елин чува Тула да крещи с глас, който секва.

Тръпки полазват ръцете на Елин и тя отива до прозореца. В нишата стоят седем малки бурканчета, някои от тенекия, други от порцелан. Отваря две от тях. Едното е празно, а в другото има парчета стар канап.

През малкия прозорец се вижда тъмночервената фасада на другия ъгъл на къщата. В мрака не е възможно да се различи тревата от задната страна. Земята изглежда като черна пропаст. Ала светлината от една друга стая пада навън през прозореца и осветява нужника и копривата.

Тя отваря едно порцеланово бурканче, вижда няколко стари медни монети, връща го на мястото му и вместо това взема тенекиено бурканче, на което е нарисуван шарен Арлекино. Сваля капачката, изсипва съдържанието му в ръката си и тъкмо успява да види, че това са няколко пирона и една умряла пчела, когато с крайчеца на окото си долавя движение пред прозореца. Отново надзърта навън и усеща как учестяващият ѝ се пулс пулсира в слепоочията ѝ. Всичко навън е неподвижно. Слабият отблясък от съседната стая се спуска над копривата. Всичко, което се чува, е собственото ѝ дишане. Внезапно през светлината преминава фигура, Елин изпуска бурканчето на пода и се отдръпва.

Малкият прозорец е черен и тя разбира, че е възможно в този миг някой да стои отвън и да я наблюдава.

Елин решава да излезе от стаята на Тула, когато забелязва малка лепенка, залепена по средата на вратата на килера. Приближава се и вижда, че това е тигърът от „Мечо Пух“.

Тула каза, че тигърът пази цветното копче.

В шкафа на кука е окачен дъждобран, пред една стара прахосмукачка. С треперещи ръце тя издърпва прахосмукачката на пода, под нея има подпетени маратонки и мръсна калъфка за възглавница. Хваща калъфката за единия ъгъл, повдига я и веднага усеща тежестта.

Лъскавото съдържание на възглавницата се посипва с дрънчене на пода. Монети, копчета, фиби, стъклени топчета, златиста симкарта за телефон, блестяща химикалка, капсули, обеци и ключодържател, свързан към малка метална плочка със светлосиньо цвете. Елин го оглежда, обръща го в ръката си и вижда името „Денис“, гравирано на металната плочка.

Това трябва да е предметът, за който Каролин бе споменала, че Вики е получила от майка си.

Елин пъхва ключодържателя в джоба си, бързо преглежда останалите дреболии, докато ги прибира в калъфката. Бързо подрежда килера, бутва вътре прахосмукачката и оправя дъждобрана, преди да затвори вратата. Без да се бави, отива до вратата към коридора, ослушва се за миг, отваря я и излиза.

Отвън е застанала Тула.

Червенокосото момиченце чака в тъмния коридор едва на няколко крачки разстояние и я наблюдава, без да каже и дума.