Свидетел на огъня

178

Юна шофира от Сундсвал на юг към Худиксвал и сега току-що зави по шосе 84 към Делсбу. За тези четирийсет минути нито за миг не го напусна мисълта за Даниел Грим и неговата кутия със снимки.

На пръв поглед съдържанието ѝ е почти невинно. Навярно началната фаза е била само ухажвания, с целувки, погледи и изпълнени с желание думи.

Ала когато ученичките са били преместени другаде, Даниел без съмнение е показал и другата си страна. Изчаквал е, след което тайно ги е намирал и ги е убивал. Смъртта им рядко е била неочаквана. Давал е свръхдоза лекарства, когато това е било в съзвучие с цялостната картина на заболяването им, и е прерязвал китките на тези, които сами са го били правили преди.

Частните домове за малолетни са компании, които целят печалба, и те вероятно са се погрижвали да потулят смъртните случаи, за да избегнат разследвания от страна на социалната агенция.

Никой изобщо не е направил каквато и да било връзка с „Биргитагорден“ и Даниел Грим.

Но с Миранда нещата са стояли другояче. Тогава е излязъл от привичния си шаблон. Вероятно това се е дължало на факта, че се е бил паникьосал, защото Миранда е смятала, че е забременяла.

Може би тя е заплашила да го разкрие.

Не е трябвало да го прави, защото Даниел не е могъл да понесе мисълта за свидетели. Винаги се е старал да се отърве от тях, един по един.

Юна е изпълнен с погнуса, когато се обажда на Торкел Екхолм, казва му, че ще е там след десет минути, и пита дали Флура е готова да се прибере у дома.

— Господи, заспал съм на масата — казва старият полицай. — Дайте ми една секунда.

Юна чува Торкел да оставя слушалката, прокашля се и затътря крака по пода. Вече кара по моста при Бадхусхолмен, когато старецът пак взема телефона.

— Флура е изчезнала — казва той. — И пушката я няма…

— Знаете ли къде е отишла?

В слушалката става тихо за малко. Юна си мисли за малката дървена къща, за кухненската маса със снимките и записките.

— Може би в имението — отговаря Торкел.

Вместо да продължи направо към Уванокер и къщата на Торкел, Юна прави остър завой вдясно по шосе 743 и настъпва газта. Свързва се с Областната комуникационна централа и поисква да изпратят подкрепления от полицията и линейка на мястото. На кратката отсечка покрай водата успява да вдигне скорост от сто и осемдесет километра в час, след което се налага да набие спирачки, да завие вдясно между портите и да поеме по тесния път към имението Роне.

Чакълът трака под колата и гумите трещят, докато подскачат по неравностите на пътя.

Голямата бяла постройка в далечината изглежда като украсена с множество завъртулки ледена скулптура, ала колкото повече се приближава, толкова по-мрачна става тя.

Юна завива пред къщата, спира рязко и оставя колата на двора пред главната сграда. Обгръща го прах от разбъркан чакъл. Изтичва към антрето, когато внезапно съзира две фигури в далечината, точно когато заобикалят една стена и изчезват зад голяма червена плевня.

Макар едва да ги е зърнал, Юна незабавно проумява какво е видял: Флура върви с пушка, насочена към гърба на Даниел. Тя смята да го преведе през полето, за да стигнат по най-прекия път до Делсбу.

Юна се затичва по чакълестия път, задминава пристройката, спуска се по склона от лявата страна на бараката.

Флура върви твърде близо до Даниел, минава му през ума. Брат ѝ би могъл с лекота да изтръгне пушката от нея. Тя не е готова да стреля, не желае да стреля, иска само истината да излезе наяве.

Юна прескача останките от стара ограда, спуска се по разсипания чакъл по склона, ръката му прорязва бурените, ала той успява да запази равновесие.

Опитва се да ги види през червените стени на плевнята. Черните порти зеят отворени. Слънчевите лъчи проблясват между редките дъски.

Втурва се покрай ръждясал резервоар за бензин и тича право към огромната плевня, когато чува трясъка от пушката. Ехото рикошира между сградите и заглъхва над нивите.

Даниел сигурно е надвил Флура.

Пътят между стената и плевнята е твърде дълъг. Няма време. Може би вече е твърде късно.