Свидетел на огъня

144

Флура е седнала на стъпалата пред антиквариат „Карлен“ и закопчава палтото си. Бузите ѝ са възвърнали цвета си, но тя не продумва нищо. Юна стои на тротоара, долепил телефона до ухото си. Обажда се на главния патолог Нилс Олен от Отдела по съдебна медицина на Каролинската болница.

— Чакай — до Юна достига гласът на Иглата. — Купих си смартфон.

В ухото на Юна се чува високо пращене.

— Имам кратък въпрос — казва той.

— Фрипе е влюбен — отговаря Иглата със своя носов, невъзмутим глас.

— Чудесно — спокойно отвръща Юна.

— Опасявам се, че ще страда, ако нещата не се получат — продължава Иглата. — Нали разбираш какво имам предвид?

— Да, но…

— Какво искаше да попиташ?

— Миранда Ериксдотер била ли е бременна?

— Определено не.

— Спомняш си я, момичето, което…

— Спомням си всички — срязва го Иглата.

— Наистина ли? Не си ми казвал.

— Не си ме питал.

Флура се е изправила и се усмихва притеснено на себе си.

— Сигурен ли си, че…

— Абсолютно съм сигурен — прекъсва го Иглата. — Дори не е можела да забременее.

— Не е можела ли?

— Миранда имаше голяма киста на яйчниците.

— Е, сега знам, много ти благодаря… поздрави на Фрипе.

— Ще му предам.

Юна затваря и поглежда Флура. Усмивката бавно се стопява от лицето ѝ.

— Защо го правиш? — пита Юна сериозно. — Каза, че убитото момиче е било бременно, а то дори не е можело да забременее.

Флура прави неопределен жест към вратата на мазето.

— Спомням си, че тя…

— Но това не е било вярно — прекъсва я Юна. — Не е била бременна.

— Всъщност имах предвид — прошепва Флура. — Всъщност имах предвид, че тя каза, че е била бременна. Но това не е било вярно, не е била бременна. Само си е мислела така, въобразявала си е, че е бременна.

— Jumala26 — въздъхва Юна и тръгва по „Упландсгатан“ към колата си.