Свидетел на огъня

167

Елин заключва вратата, зад която е Вики. Цялата трепери, докато слиза по стълбите. Краката и ръцете ѝ са изтръпнали от усилието. Телефонът изжужава и вижда, че е получила текстово съобщение от телефона на Вики:

На Елин ѝ прилошава, сърцето ѝ бие силно от тревога. Мислите ѝ препускат. Невъзможно е да разбере какво се случва. Сигурно Даниел току-що ѝ е изпратил есемес от телефона на Вики. Предпазливо тръгва из тъмната всекидневна. Щорите в цялата къща са спуснати.

Изведнъж на пода пада сянка. Това е Даниел, който е застанал на стълбата към мазето. Сигурно се е качил от гаража. Тя съзнава, че трябва да го задържи, докато пристигне полицията.

— Направила го е — казва Елин. — Вики се беше заключила в стаята си, не можах да я отворя достатъчно бързо, не разбирам.

— Какво казваш? — пита той бавно, гледайки я с лъщящ поглед.

— Тя не е жива… Не можем ли просто да излезем отвън? Трябва да се обадим на някого — прошепва Елин.

— Да — отговаря той и се приближава.

— Даниел… Не разбирам.

— Нима?

— Не, аз…

— След като е убила теб… Вики е отишла горе в стаята си и се е обесила — казва той.

— Защо казваш…

— Не трябваше да се връщаш толкова рано — произнася заключителната си реплика Даниел.

Елин внезапно съзира брадвата, която той крие зад гърба си. Хуква към външната врата, но няма време, той е точно отзад и вместо това тя прави рязък завой вдясно и преобръща един стол зад себе си. Той се спъва и тя спечелва малка преднина, бягайки през кухнята и по коридора. Стъпките му се приближават. Няма къде да се скрие. Тя се шмугва в старата спалня на Як, заключва вратата след себе си и натиска копчето на щората.

„Няма да успея, мисли си. Щорите се отварят прекалено бавно.“

Моторчето жужи и се чува скрибуцане, когато алуминиевите панели се разделят и през мънички дупчици се процежда светлина.

Елин изкрещява при първия удар с брадва по вратата. Острието прерязва дървото до ключалката, огъва се настрани, след което бива издърпано.

Бавно и със скриптене щората се вдига. Виждат се десет сантиметра от прозореца, когато брадвата замахва повторно.

Тя няма време за чакане, трябва да продължи. Бързо прекосява спалнята и влиза в банята на Як, докато Даниел рита по вратата. Разнася се трясък и пращене. Дървесината около ключалката се разцепва на продълговати трески и вратата се отваря.

Елин вижда отражението си в голямото огледало, докато бавно прекосява банята, минава покрай ваната, душа и сауната, през другата врата и влиза в кабинета на Як. Толкова е тъмно, че се спъва в стойката за компютър. Стари папки изпопадат на пода. Тя пипнешком рови по бюрото, издърпва едно чекмедже, изсипва писалките и взема ножа за писма.

Щорите в спалнята замлъкват, когато са напълно вдигнати. Нещо пада в голямата вана. Даниел я преследва. Елин си събува обувките, боса се прокрадва по коридора и затваря вратата след себе си.

Мисли си, че може би ще успее да последва Даниел, да влезе пак през разбитата врата в спалнята на Як и да се опита да отвори прозореца.

Прави няколко крачки, но променя намерението си и хуква по коридора.

— Елин — изревава той зад нея.

Вратата на голямата стая за гости е заключена. Тя завърта ключа, но ключалката заяжда. Поглежда назад и вижда Даниел да се приближава. Не тича, но крачките му са големи. Тя дръпва дръжката и усеща мириса на потта му. През вратата се стрелва сянка. Тя се хвърля настрани и удря бузата си в една картина.

Брадвата не улучва главата ѝ. Острието се забива косо в бетонната стена отзад. С остър звън то променя посоката си така светкавично, че Даниел го изтървава. Брадвата с трясък се забива в пода.