Флура Хансен мие с парцал изтъркания балатум в антрето на апартамента си. Лявата ѝ буза още пари от шамара и ухото ѝ бучи странно. Блясъкът на подовата настилка се е изтрил с годините. Ала водата кара сухата ивица по средата да възвърне блясъка си за миг.
Нежен аромат на препарат за миене изпълва стаите.
Флура е изтупала всички килими и после е измила с парцала стаята, в която гледат телевизия, тясната кухничка и стаята на Ханс-Гунар, но изчаква, преди да почисти спалнята на Ева, докато по телевизията започне комедийният сериал „Слънчевата страна“.
И Ева, и Ханс-Гунар са негови запалени почитатели — не биха пропуснали нито един епизод.
Флура търка пода с енергични движения, сивите конци на подочистачката шляпат по цоклите. Отстъпва назад и без да иска, бутва старата картина, изработена от самата нея преди трийсет години, когато ходеше на детска градина. Всички деца трябваше да залепят различни видове паста върху парче дърво, след което паното бе напръскано със златна боя.
Прозвучава встъпителната музика на телевизионния сериал.
Ето сега ѝ се предоставя сгоден случай.
Гърбът я прерязва, когато повдига тежката кофа за дръжката и я отнася в стаята на Ева.
Флура затваря след себе си и поставя кофата на пътя като препятствие, така че вратата да не може просто така да бъде отворена.
Сърцето ѝ бие силно, докато изплаква подочистачката в кофата, изстисква излишната вода и поглежда сватбената снимка на нощната масичка.
Ева крие ключа за писалището от задната страна на рамката.
Флура върши всичката домакинска работа в замяна на това да живее в слугинската стаичка. Наложи ѝ се да се върне у Ева и Ханс-Гунар, когато загуби работата си като санитарка в болницата „Свети Йоран“ и помощите ѝ за безработица спряха.
Като дете Флура си мислеше, че истинските ѝ родители ще си я приберат, но те навярно са били наркомани, тъй като Ханс-Гунар и Ева твърдят, че не знаят нищо за тях. Флура дойде тук на петгодишна възраст и не си спомня нищо от времето преди това. Ханс-Гунар винаги е говорил за нея като за някакво бреме и от най-ранна младежка възраст Флура мечтаеше да се махне. Когато беше на деветнайсет години, си намери работа като санитарка и се премести в собствен апартамент под наем в Калхел още същия месец.
От подочистачката капе вода, когато Флура отива до прозореца и започва да бърше пода. Под радиатора балатумът е почернял от стари течове. Старите щори са повредени и висят накриво между стъклата. На перваза на прозореца, между мушкатото има дървено конче от Ретвик в Даларна.
Флура бавно се придвижва към нощната масичка, спира и се ослушва.
Чува се звукът от телевизора.
На сватбената си снимка Ева и Ханс-Гунар са млади. Тя е облечена в бяла рокля, а той в костюм със сребриста вратовръзка. Небето е бяло. На един хълм до църквата се издига черна камбанария с купол с формата на лукова глава. Кулата е щръкнала иззад главата на Ханс-Гунар като странна шапка. Флура не знае защо винаги ѝ се е струвало, че снимката е неприятна.
Опитва се да диша спокойно.
Внимателно подпира дръжката на подочистачката в стената, но изчаква, докато чува леля си да се смее на нещо от сериала, преди да вземе снимката.
На задната страна на рамката виси месингов ключ с орнаменти. Флура го откача от кукичката, ала ръцете ѝ треперят толкова силно, че го изтървава.
Ключът пада на пода със звънтене и отскача под леглото.
На Флура ѝ се налага да се подпре, когато се навежда.
В коридора се чуват стъпки, Флура остава да лежи и чака. Пулсът ѝ препуска в слепоочията ѝ.
Подът пред вратата проскърцва и после пак става тихо.
Ключът лежи до прашните кабели покрай стената. Тя се протяга да го вземе, изправя се и изчаква за миг, преди да се върне при писалището. Отключва го, спуска тежкия капак и издърпва едно от малките чекмеджета. Под пощенските картички от Париж и Майорка са пликовете, в които Ева съхранява парите за редовните разходи. Флура отваря плика за сметките за следващия месец и взема половината, пъхва банкнотите в джоба си, бързо прибира пликовете, опитва се да затвори малкото чекмедже, но нещо го кара да заяжда.
— Флура — провиква се Ева.
Тя пък измъква чекмеджето, не забелязва нищо странно, опитва се да го вкара обратно, но ръцете ѝ треперят твърде силно, за да успее.
В коридора отново прозвучават стъпки.
Флура бута чекмеджето навътре, то застава накриво, но все пак влиза, тромаво и с нежелание. Тя затваря писалището, ала не успява да заключи.
Вратата на спалнята на леля ѝ се отваря и се удря в кофата, така че по пода се разплисква вода.
— Флура?
Тя взема подочистачката, измърморва нещо и премества кофата, подсушава водата, след което продължава да мие с парцала.
— Не мога да си намеря крема за ръце — казва Ева.
Очите ѝ са напрегнати и бръчките около недоволната уста стават по-дълбоки. Стои боса на току-що измития под, жълтото долнище на анцуга ѝ виси развлечено и бялата фланелка с къс ръкав се опъва на корема и огромния ѝ бюст.
— Той… може би е в шкафчето в банята, струва ми се, до тоника за коса — казва Флура и пак изплаква подочистачката.
По телевизията има рекламна пауза, звукът е по-силен и пискливи гласове бърборят за гъбички по краката. Ева продължава да стои на вратата и да я гледа.
— Ханс-Гунар не хареса кафето — казва тя.
— Съжалявам.
Флура изстисква излишната вода.
— Казва, че сипваш евтино кафе в пакета.
— Защо ще го правя?
— Не лъжи — прекъсва я Ева.
— Не лъжа — смотолевя Флура и продължава да бърше пода.
— Нали ти е ясно, че трябва да отидеш и да вземеш чашата му, да я измиеш и да му направиш ново кафе.
Флура спира да търка пода, опира дръжката на стената при вратата, извинява се и отива до стаята с телевизора. Усеща ключа и банкнотите в джоба си. Ханс-Гунар дори не я удостоява с поглед, когато взема чашата до подноса за сладкиши.
— Хайде, Ева — провиква се той. — Започва!
Флура потръпва от гласа му, бързо излиза, среща Ева в антрето и улавя погледа ѝ.
— Нали си спомняш, тази вечер трябва да отида на курс за търсене на работа — казва Флура.
— Така и така няма да си намериш работа.
— Не, но трябва да ида, такива са правилата… Ще направя ново кафе и ще се опитам да довърша подовете… та може да се заема с пердетата утре.