Свидетел на огъня

147

Районният съд на Стокхолм разполага със зала за гледане на искове за задържане на партерния етаж на сградата на полицията. Това е семпла заседателна зала със столове и маса от лакирано чамово дърво. Двайсетина журналисти вече са се събрали в остъкленото фоайе на Главното управление на националната полиция, автобуси на телевизии са паркирани отпред на „Полхемсгатан“.

Поройният дъжд през нощта е оставил бразди по тройните стъкла на прозорците, мокри листа са полепнали по первазите им.

Прокурорката Сусан Йост изглежда бледа и напрегната в новия си марков костюм и ниските си елегантни обувки. Як униформен полицай е застанал близо до вратата. На председателското място седи съдията, възрастен мъж с огромни рунтави вежди.

Вики е приведена напред, сякаш я присвива стомахът, на един стол между Елин Франк и адвоката си Йоханес Грюневалд. Изглежда ужасно дребничка и изтощена.

— Къде е Юна? — прошепва тя.

— Не беше сигурно, че ще може да дойде — спокойно отговаря Йоханес.

Прокурорката се обръща към съдията, докато със сериозно изражение обяснява:

— Възнамерявам да поискам Вики Бенет да бъде задържана въз основа на подозрение за убийствата на Елисабет Грим и Миранда Ериксдотер, както и въз основа на подозрение в… отвличането на Данте Абрахамсон.

Съдията си отбелязва нещо и прокурорката изважда подвързана със спирала купчина документи, след което започва да излага установеното към момента в хода на предварителното разследване.

— Всички технически доказателства сочат пряко и единствено към Вики Бенет.

Сусан Йост прави кратка пауза, преди да продължи с изложението на доклада от огледа на местопрестъплението. Със сдържан плам тя бавно докладва за биологичния материал и следите:

— Ботушите, намерени в гардероба на Вики Бенет, са съпоставени със следите от двете местопрестъпления, кръв и от двете жертви е била намерена в стаята на заподозряната и по дрехите ѝ, кървав отпечатък от ръката на Вики Бенет бе намерен на рамката на прозореца.

— Защо трябва да казват всичко това? — прошепва Вики.

— Не знам — отговаря Елин.

— Прелистете до приложенията и становището на вещото лице от Държавната криминална лаборатория — казва Сусан Йост на съдията. — На снимка номер девет се вижда оръжието на убийството… Отпечатъците на Вики Бенет са свалени от дръжката, снимки сто и тринайсет и сто и четиринайсет. Сравнителният анализ със сигурност говори за това, че Вики Бенет е използвала оръжието, с което е извършено убийството.

Прокурорката се прокашля, докато чака съдията да разгледа материалите, след което преминава към заключенията от разширената съдебномедицинска аутопсия:

— Миранда Ериксдотер е умряла от удар с тъп предмет по главата, това е отвъд всякакво съмнение… Компресионни фрактури по темпоралната кост и…

— Сусан — прекъсва я любезно съдията. — Намираме се на заседание за разглеждан на иск за арест, не на съдебно дело.

— Знам — кимва тя, — но предвид младата възраст на задържаната, смятам, че е оправдано едно разширено изложение.

— Само в разумни граници — казва съдията.

— Благодаря — усмихва се прокурорката и продължава да описва раните по двете жертви, колко дълго са лежали мъртви според трупните петна и сериозните рани, които Елисабет Грим е получила при самозащита.

— Къде е Юна? — пита отново Вики.

Йоханес слага успокоително длан на рамото ѝ и прошепва, че ако не се появи до почивката, ще се опита да му се обади.