Свидетел на огъня

130

Юна Лина отива в дъното на коридора, показва документа си за самоличност и поздравява младия полицай, който е на пост пред стая 703 в „Сьодершюкхюсет“ в Стокхолм.

Вики седи на болничното легло вътре. Завесите са дръпнати и лицето ѝ е цялото в рани и синини. Главата ѝ е бинтована, а ръката със счупения палец е в гипс. До прозореца стоят Сусан Йост, прокурорката от Сундсвал, и още една жена. Без да ги поздрави, Юна отива право при Вики и сяда на стола пред леглото.

— Как се чувстваш? — интересува се той.

Момичето го изглежда с мътен поглед и пита:

— Данте върна ли се при майка си?

— Още е в болницата, но майка му е при него, не се отделя нито за миг от леглото му.

— Ранен ли е?

— Не е.

Вики кимва и се вторачва пред себе си.

— А ти как се чувстваш? — повторно пита Юна.

Тя го поглежда, но не успява да отговори, преди прокурорката да се прокашля.

— Трябва да помоля Юна Лина веднага да напусне стаята — казва тя.

— Вече го направи — отговаря Юна, без да изпуска Вики от поглед.

— Ти нямаш нищо общо с това предварително разследване — повишава тон Сусан.

— Ще ти зададат куп въпроси — обяснява Юна на Вики.

— Искам и ти да присъстваш — тихо казва тя.

— Не мога — искрено отговаря Юна.

Вики прошепва нещо на себе си, след което пак поглежда Сусан Йост.

— Няма да говоря с никого, ако Юна не присъства — заинатява се тя.

— Може да остане, ако си мълчи — отговаря прокурорката.

Юна поглежда Вики и си мисли как да ѝ влезе под кожата.

Две убийства са огромно бреме, за да го носиш в душата си.

Всеки друг на нейната възраст отдавна да се е пречупил, да се е разплакал и да си е признали всичко, ала Вики е спокойна и невъзмутима. Тя не допуска истински никого до себе си. Създава краткосрочни съюзи, ала остава скрита и запазва контрол над положението.

— Вики Бенет — подзема прокурорката с усмивка. — И така, казвам се Сусан и аз ще разговарям с теб, но преди да започнем, искам да ти кажа, че ще запиша всичко, което се казва, за да можем да си го припомним по-късно… и за да не ми се налага да изпиша куп хартия, което е чудесно, защото си падам мързелива…

Вики не я поглежда и изобщо не реагира на думите ѝ. Сусан прави пауза и без да сваля усмивката от лицето си, уточнява времето, датата и имената на присъстващите.

— Обикновено правим така, преди да започнем — обяснява тя.

— Разбра ли всъщност кои сме ние? — пита другата жена. — Аз съм Сигне Риделман, твоят юридически повереник.

— Сигне е тук, за да ти помогне — разяснява прокурорката. — Знаеш ли какво е юридически повереник?

Вики кимва почти незабележимо.

— Необходим ми е отговор — търпеливо казва Сигне.

— Разбирам — отговаря Вики с нисък глас и внезапно се ухилва като тиква.

— Какво е толкова забавно? — пита прокурорката.

— Ето това — казва Вики, като бавно измъква тясната тръбичка от свивката на лакътя си и просто гледа тъмната кръв, която се стича по бледата ѝ ръка.