Свидетел на огъня

52

Високо горе на Кунгсбрун 21 се помещават Националният отдел за полицейски дела на прокуратурата и Отделът за вътрешни разследвания на Националната дирекция на полицията. Юна седи в един малък кабинет заедно с Микаел Боге, който е шеф на Отдела за вътрешни разследвания, и неговата секретарка Хелен Фиорин.

— Към посочения момент тайната полиция е осъществила удар по Бригадата, една крайнолява екстремистка група — казва Боге и се прокашля. — Оплакването изтъква, че комисар Лина от Националната полиция се е намирал на същия адрес по същото време или малко по-рано…

— Вярно е — отговаря Юна и поглежда през прозореца над железопътните релси и залива Барнхусвикен.

Хелен Фиорин оставя писалката и бележника си и със загрижен вид прави нещо като умолителен жест.

— Юна, трябва да те помоля да се отнасяш сериозно към вътрешното разследване — казва тя.

— Аз се отнасям сериозно — отговаря той отсъстващо.

Тя задържа поглед в неговите сребристосиви очи малко по-дълго от нормалното, след което бързо кимва и отново взема писалката.

— Преди да приключим — казва Микаел Боге, като дълго се чеше по ухото, — трябва да повдигна въпроса за главното подозрение на вътрешното разследване, което е насочено към теб.

— Възможно е да става дума за недоразумение — бързо обяснява Хелен. — Разследванията злополучно да са се пресекли едно с друго.

— Но в оплакването срещу теб — продължава Боге, загледан в пръста си, — та там се твърди, че акцията на тайната полиция се е провалила, тъй като ти си бил предупредил вътрешните лица.

— Да, предупредил ги бях — отговаря Юна.

Хелен Фиорин става от стола си, но не знае какво да каже и само вперва в Юна тъжните си очи.

— Предупредил си групата за удара ли? — пита Боге с усмивка.

— Младежите бяха незрели — обяснява Юна. — Но не опасни и не…

— Тайната полиция е преценила другояче — прекъсва го Боге.

— Да, така е — спокойно отвръща Юна.

— Ще приключим встъпителния разпит тук — казва Хелен Фиорин и събира документите си.