Свидетел на огъня

73

Подът е студен като замръзнала нива под гърба на Флура, когато тя вдига глава и се озърта в банята.

Сърцето ѝ бумти тежко в гърдите.

Вече не може да види момичето.

По ръба на ваната и по завесата няма никакви петна от кръв. Чифт дънки на Ханс-Гунар лежат на пода до тоалетната.

Тя примигва и си казва, че сигурно ѝ се е привидяло.

Преглъща и обляга глава на пода, чака сърцето ѝ да се успокои. В устата си усеща остър вкус на кръв.

По-нататък в коридора вижда, че вратата на нейната слугинска стаичка е отворена. Побиват я тръпки по цялото тяло.

Знае, че е оставила вратата си затворена както винаги.

Внезапно в посока към стаята ѝ бива засмукан леден въздух. Две малки валма прах се търкалят и тя ги проследява с поглед. Те танцуват, носени от въздушното течение по пода на коридора, между два боси крака.

Флура се чува да издава странен, жалостив звук.

Момичето, което лежеше до ваната, стои на прага на стаята ѝ.

Флура се опитва да седне, но тялото ѝ сякаш е упоено от страх. Знае, че вижда призрак, за първи път в живота си наистина вижда призрак.

Привидението изглежда така, сякаш косата на момичето е била събрана в красива прическа, ала сега е чорлава и кървава.

Флура диша учестено и чува ударите на пулса си да кънтят в ушите ѝ.

Момичето крие нещо зад гърба си, когато тръгва към нея. Спира се с босите си крака едва на крачка от лицето на Флура.

— Какво държа зад гърба си? — пита момичето толкова тихо, че е почти невъзможно думите му да бъдат чути.

— Ти не съществуваш — прошепва Флура.

— Искаш ли да ти покажа ръцете си?

— Не.

— Но аз нямам нищо…

Тежък камък тупва долу зад момичето така, че подът затреперва и трошиците от счупената гипсова картина подскачат.

С усмивка детето показва празните си ръце.

Камъкът лежи зад него, между краката му, тъмен и голям. С остри ръбове, сякаш е изваден от някоя рудодобивна мина.

Момичето изпитателно го побутва с крак и той се залюлява, побутва го тежко настрана.

— Ами умри тогава някой път — промърморва момичето на себе си. — Някой път умри тогава.

Детето прикляква, слага светлосивите си ръце на камъка и го залюлява, опитва се да го хване здраво, но той му се изплъзва, избърсва ръце о роклята си, след което преобръща камъка и той тупва глухо.

— Какво мислиш да правиш? — пита Флура.

— Затвори очи и ще изчезна — отговаря момичето, хваща острия камък и го вдига над главата на Флура.

Камъкът е тежък, но то го държи с разтреперани ръце точно пред лицето на Флура. Тъмната долна страна на камъка изглежда мокра.

Изведнъж електричеството се връща. Лампите светват навсякъде. Флура се претъркулва настрани и сяда. Момичето е изчезнало. От телевизора се разнася говор на висок глас и хладилникът зажужава.

Тя се изправя, запалва още лампи, отива си в стаята, отваря вратата, светва лампата, отваря гардеробите и поглежда под леглото. После сяда на кухненската маса. Забелязва колко силно треперят ръцете ѝ, когато се опитва да набере номера на полицията.

Автоматичната телефонна централа ѝ предоставя няколко алтернативи. Може да подаде сигнал за престъпление, да даде сведение или да получи отговор на общи въпроси. Последната алтернатива ѝ дава и опцията да разговаря с оператор.

— Полицията — казва любезен глас в ухото ѝ. — С какво мога да помогна?

— Бих искала да говоря с някого, който се занимава с онова, дето се случи в Сундсвал — казва Флура с разтреперан глас.

— За какво става въпрос?

— Мисля… че видях оръжието, с което е извършено убийството — прошепва Флура.

— Аха — отговаря телефонистката. — Тогава предлагам да говорите с нашия отдел за сведения. Свързвам ви с тях.

Флура тъкмо се кани да протестира, когато чува изщракването в слушалката. Само след няколко секунди отговаря нова жена:

— Телефонът за сведения на полицията, с какво мога да ви помогна?

Флура не знае дали жената е същата, която се бе ядосала на лъжата за окървавения нож.

— Бих искала да говоря с някого, който работи по убийството в Сундсвал — опипва почвата тя.

— Можете първо да говорите с мен — отговаря гласът.

— Било е голям камък — казва Флура.

— Не мога да чуя какво казвате. Говорете по-високо, ако обичате.

— Онова, дето се случи в Сундсвал… Трябва да търсите голям камък. От долната му страна има кръв и…

Флура замълчава и усеща как потта започва да се стича под мишниците ѝ.

— Откъде знаете нещо за убийствата в Сундсвал?

— Имам… Някой ми разказа.

— Някой ви е разказал за убийството в Сундсвал ли?

— Да — прошепва Флура.

Чува сърцето си да бие в слепоочията, ушите ѝ пищят.

— Продължавайте — подканя я жената.

— Убиецът е използвал камък… камък с остри ръбове, това е единственото, което зная.

— Как се казвате?

— Няма значение, исках само…

— Познавам гласа ви — отвръща полицайката. — Обадихте се и преди и говорехте за кървав нож. Попълних оплакване срещу вас, Флура Хансен. Препоръчвам ви да отидете на лекар, защото вероятно се нуждаете от помощ.

Полицайката затваря и Флура остава да седи с телефона в ръка. Потръпва толкова силно, че прекатурва ролката за домакинска хартия, когато пликът с покупките се преобръща от само себе си в антрето.