Свидетел на огъня

87

Вратата на болничната стая се отваря и медицинската сестра влиза с лекарството, което Даниел взема вечер. Тя спира рязко, стойката ѝ се вдървява, сякаш е видяла нещо неприлично, и после се обръща към Елин.

— На какво прилича това? — възмущава се сестрата. — Разреших ви да останете пет минути.

— Знам — отговаря Елин. — Но е много важно да…

— Часът е почти шест и половина — прекъсва я сестрата.

— Извинете — казва Елин и бързо се обръща пак към Даниел: — Къде да започна да търся…

— Махайте се! — изкрещява жената.

— Моля ви — казва Елин меко и долепя ръце в умолителен жест. — Наистина трябва да поговоря с…

— Да не сте бавноразвиваща се? — прекъсва я сестрата. — Казах ви, че трябва да напуснете…

Сестрата изругава и излиза от стаята. Елин хваща Даниел за ръката над лакътя.

— Вики трябва да е говорила за места или приятели.

— Да, разбира се, но нищо не мога да си спомня, точно сега ми е трудно да…

— Моля ви, опитайте…

— Знам, че съм напълно безполезен, би трябвало да мога да си спомня нещо, но…

Даниел силно потърква челото си.

— Но другите момичета — те навярно знаят нещо за Вики?

— Да, би трябвало… Каролин може би…

Мъж в бели дрехи влиза в стаята заедно със сестрата.

— Трябва да ви помоля да ме последвате — казва той.

— Дайте ми една минута — отговаря Елин.

— Не, ще ме последвате сега — заявява мъжът.

— Моля ви — опитва се пак Елин и го поглежда в очите. — Става дума за дъщеря ми…

— Хайде, елате — казва той по-любезно.

Устата на Елин трепери от едва сдържан плач, когато пада на колене пред болничните служители.

— Дайте ми още няколко минутки — умолява тя.

— Ще ви извлечем навън, ако…

— Не, това е прекалено — повишава тон Даниел и помага на Елин да стане от пода.

Медицинската сестра протестира:

— Тя няма право да бъде в отделението след часа…

— Млъкнете — прекъсва я Даниел и извежда Елин от стаята. — Ще поговорим долу във фоайето или отвън на паркинга.

Преминават заедно през коридора, чуват стъпките зад себе си, но просто продължават напред.

— Мисля да отида и да поговоря с момичетата в „Биргитагорден“ — казва Елин.

— Те не са там, евакуирани са — отговаря Даниел.

— Къде?

Той задържа една стъклена врата, докато Елин излезе, и я последва.

— В едно старо рибарско селище, на север от Худиксвал.

Елин натиска копчето на асансьора.

— Ще ме пуснат ли при тях, ако отида там? — пита тя.

— Ако аз дойда с вас, ще ви пуснат — казва Даниел точно когато вратите на асансьора се отварят.