Свидетел на огъня

163

Ранният детски спомен спохожда Флура, докато стои в кухнята на стария полицай, подпряла се с ръка на мивката. Има усещането, че краката ѝ ще се подкосят, когато си спомня видяното.

Слънцето весело си играеше по тревата до църквата. Тя бе закрила лицето си с ръце. Светлината проникваше през пръстите ѝ и оцветяваше в огненочервено очертанията на двете човешки фигури.

— Господи — простенва тя и се свлича на пода. — Господи…

В пламтящата светлина изплува споменът как брат ѝ пребива малкото момиченце с камък.

Картините на спомена са толкова осезаеми, че сякаш двете деца стоят тук, в кухнята.

Чува тъпите удари и вижда как главата на Юлва се поклаща.

Флура си спомня как момичето падна на тревата. Устата ѝ се отваряше и затваряше, клепачите ѝ трепереха, тя мълвеше объркани думи, а той удари отново.

Удари с все сила и изкрещя, че трябва да си затворят очите. Юлва спря да шава, той премести ръцете върху лицето ѝ и повтори, че трябва да замижи.

— Но аз не замижах…

— Ти ли си Флура? — повторно пита старият полицай.

Между пръстите си Флура видя брат си да става с камък в ръка. Съвсем спокойно каза, че Флура трябва да си затвори очите, че играят на мижанка. Той се приближи отстрани и вдигна кървавия камък. Тя отстъпи назад точно когато той замахна. Камъкът я одра по бузата и тежко тупна на рамото ѝ, Флура падна на колене, но пак се изправи и хукна да бяга.

— Ти ли си малката Флура, дето живееше в Роне?

— Почти нищо не помня — отговаря тя.

— Кой е брат ѝ? — пита Юна.

— Хората им викаха „децата от сиропиталището“, макар че бяха осиновени от големците от имението — разказва старият полицай.

— Роне ли е фамилното им име?

— Дърводобивният барон Роне… но ние им викахме „големците“ — отговаря Торкел. — Даже във вестниците писаха, че са осиновили две деца, благородно и милосърдно дело, писаха… но след злополуката момичето бе преместено… Само момчето остана.

— Даниел — казва Флура. — Името му е Даниел.

Столът изскърцва по пода, когато Юна става от масата и излиза от къщата, без да каже и дума. С телефон, долепен до ухото, тичешком прекосява градината, където падналите плодове лежат между жълтите листа под дърветата, излиза през портата и отива в колата.

— Аня, слушай, трябва да ми помогнеш, спешно е — казва Юна и сяда зад волана. — Провери дали Даниел Грим има връзка с едно семейство на име Роне от Делсбу.

Юна успява само да включи полицейското радио в колата, за да алармира Националната свързочна централа, преди Аня да отговори.

— Да, това са родителите му.

— Изрови всичко за него — казва Юна.

— За какво става дума тук?

— За момичета — отговаря Юна.

Той затваря и преди да алармира полицията, бързо набира номера на Елин Франк.