Свидетел на огъня

41

Терапевтът Даниел Грим е работил на половин работен ден с младежи в „Биргитагорден“ в продължение на единайсет години. Той се придържа към модела за когнитивна поведенческа терапия и Aggression Replacement Training13 и провежда индивидуални сесии с учениците най-малко един път седмично.

Елисабет, съпругата на Даниел, беше медицинска сестра и беше дежурна през онази нощ. Той бе сметнал, че тя е придружила изпадналата в тежък шок Нина Моландер в линейката до областната болница.

Когато Даниел разбра, че Елисабет лежи мъртва в пивоварната, той се свлече на земята. Говореше объркано за сърдечното ѝ заболяване, ала когато после проумя, че е била пребита до смърт, онемя. Кожата по ръцете му настръхна, по лицето му се стичаше пот, дишаше учестено и не пророни нито дума, докато не го отнесоха в линейката на носилка.

Инспектор Гунарсон вече си бе извадил нова цигара, когато излезе от асансьора на отделение 52А на психиатричната клиника на областната болница в западен Норланд.

Посреща го млад мъж в закопчана догоре лекарска престилка, поздравяват се и Гунарсон тръгва след мъжа по коридор със светлосиви стени.

— Както ви казах и по телефона, смятам, че един разпит би бил безсмислен толкова рано.

— Не, ние само ще си поговорим малко.

Лекарят се спира рязко и гледа Гунарсон известно време, преди да започне да обяснява:

— Даниел Грим се намира в един вид травматично стресово състояние, което обикновено се нарича arousal14. То се активира от хипоталамуса и лимбичната система и…

— Пет пари не давам — срязва го Гунарсон. — Но трябва да знам дали е натъпкан с куп лекарства и съвсем се е отнесъл.

— Не, напълно на себе си е, но няма да ви разреша да се срещнете с него, ако не…

— Имаме двойно убийство, което…

— Много добре знаете кой взема решенията тук — спокойно го прекъсва лекарят. — Ако преценя, че рехабилитацията на пациента би се повлияла отрицателно от разговор с полицията, то чисто и просто ще се наложи да почакате.

— Разбирам — казва Гунарсон, като се бори със себе си да звучи спокойно.

— Ала понеже самият пациент на няколко пъти е изразил желание да помогне на разследването, възнамерявам да ви позволя да му зададете няколко въпроса в мое присъствие.

— Много съм ви благодарен — усмихва се Гунарсон.

Продължават да вървят по коридора, завиват зад един ъгъл, преминават покрай редица прозорци, обърнати към вътрешен двор с капандури и кутии на климатици, след което лекарят отваря вратата към една болнична стая.

На малкия диван има чаршаф и завивка, но Даниел Грим седи на пода под прозореца с гръб, опрян в радиатора. Лицето му е странно ведро и не вдига поглед, когато те влизат.

Гунарсон придърпва един стол и сяда пред Даниел. След малко изругава и кляка пред скърбящия мъж.

— Трябва да говоря с вас — казва му. — Трябва да открием Вики Бенет… Заподозряна е за убийствата в „Биргитагорден“ и…

— Макар че аз…

Гунарсон рязко млъква, когато Даниел прошепва нещо, и после го чака да продължи.

— Не ви чух — казва той.

Лекарят стои безмълвно и ги наблюдава.

— Не мисля, че е тя — прошепва Даниел. — Толкова е мила и толкова…

Избърсва сълзите по бузите си и изпод очилата.

— Знам, че сте обвързан от професионална тайна — обяснява Гунарсон. — Но има ли начин да ни помогнете да намерим Вики Бенет?

— Ще се опитам — промърморва Даниел и след това здраво стисва устни.

— Тя познава ли някого, който да живее близо до „Биргитагорден“?

— Може би… Малко ми е трудно да си събера мислите…

Гунарсон простенва и се опитва да смени подхода.

— Вие сте бил терапевт на Вики — сериозно произнася той. — Къде мислите, че е отишла? Не ни пука дали е виновна. Не знаем нищо за това. Но пък сме сто процента сигурни, че е отвлякла едно дете.

— Не — прошепва Даниел.

— Кого търси? При кого отива?

— Тя е уплашена — отговаря Даниел с разтреперан глас. — Тя пропълзява под едно дърво и се крие, това… това… Това ли ме питахте?

— Има ли си някое скривалище, за което да знаете?

Даниел смотолевя нещо за сърцето на Елисабет, как си помислил, че е умряла от кардиологичните си проблеми.

— Даниел, не е нужно да го правиш, ако е мъчително за теб — казва лекарят. — Мога да помоля полицията да дойде по-късно, в случай че имаш нужда от почивка.

Даниел бързо поклаща глава, след което се опитва да диша спокойно.

— Дайте ми няколко места — настоява Гунарсон.

— Стокхолм.

— Къде?

— Аз… не знам нищо за…

— Но, дявол да го вземе! — изревава Гунарсон.

— Извинете, извинете…

Брадичката на Даниел трепери и ъгълчетата на устата му увисват надолу, в очите му се надигат сълзи, той извръща лице и се разплаква силно, цялото му тяло се тресе.

— Тя е убила жена ти с чук и…

Даниел удря тила си в радиатора толкова силно, че дебелите очила падат в скута му.

— Махайте се — остро нарежда лекарят. — Нито дума повече. Това беше грешка и повече разговори няма да има.