Свидетел на огъня

70

Гладките блещукащи води на реката се носят към язовирната стена. Един дънер плава бързо по мощното течение. Стърчащ клон се влачи по повърхността. Гунарсон не успява да отмести спасителното въже, чува се глухо тупване, последвано от цопване, и внезапно дигиталната връзка с гмуркача е изключена.

— Загубихме връзката — отбелязва Юна.

— Той трябва да се качи.

— Дръпни три пъти въжето.

— Не отговаря — казва Гунарсон и дърпа.

— Дръпни енергично и рязко — посъветва го Юна.

Гунарсон отново дръпва въжето три пъти и получава отговор почти незабавно.

— Отговори с две дръпвания — съобщава Гунарсон.

— Значи идва.

— Въжето се отпуска — на път е.

— Идва още дървесина — провиква се Гунарсон.

— Той трябва да се качи бързо — отговаря Юна.

Десетина дънера стремително се приближават към язовирната стена. Гунарсон се покатерва от външната страна на парапета, а Юна размотава спасителното въже със здравата си ръка.

— Струва ми се, че го виждам — сочи Гунарсон.

Синият неопренов костюм се мержелее като знаме, развято от вятъра под струящата повърхност на водата.

Юна смъква превръзката си, взема пръта с кука от земята и вижда как първият дънер се удря в стената два метра по-далеч и се завърта към брега.

Юна успява да удържи втория дънер, блъска го с пръта, той потъва под първия и започват да се търкалят заедно.

Хасе Буман изниква над водата, Гунарсон се навежда и протяга ръка към него.

— Излизай, излизай!

Хасе изненадано го поглежда и се хваща за ръба на язовирната стена. Юна взема пръта с кука и се прехвърля от външната страна на парапета, за да отбива дънерите.

— Побързайте — провиква се той.

Приближава се един дънер с мокра черна кора, носен от бързо течение, почти скрит под повърхността.

— Внимавай!

Юна забива пръта между търкалящите се стволове и в следващия миг тъмният дънер се удря в него и разцепва дръжката, ала променя посоката си, разминава се с главата на Хасе на двайсет сантиметра и с чудовищна мощ се блъсва в язовирната стена. Дънерът се преобръща и един мокър клон силно перва по гърба гмуркача, който отново пада под водата.

— Опитай се да го достигнеш — извиква Юна.

Въжето се заплита в дънера и Хасе е повлечен под водата. По повърхността излизат мехурчета. Въжето се опъва над металния парапет с пеещ тон. Дървесината шумно се търкаля към бетонната стена. Хасе изважда ножа си и прерязва спасителното въже, изритва го с крака и сграбчва ръката на Гунарсон.

Нов дънер се удря в предишния, бързо последван от още три точно преди Гунарсон да изтегли Хасе от водата.

Гунарсон му помага да свали тежките бутилки и Хасе се свлича на земята. Юна взема от него пликчето. С треперещи ръце гмуркачът смъква неопреновия костюм и бельото за гмуркане. Насинен е и от раните от охлузване на гърба му избива кръв и оцапва потната фланелка с къс ръкав. Ругае под нос от силната болка, докато се изправя.

— Това май не беше най-разумното нещо, което съм правил — казва задъхан.

— Обаче мисля, че намери нещо важно — уточнява Юна.

Поглежда чантата в пълния с вода найлонов плик и я вижда да се носи, почти в безтегловност, в мътната вода. Няколко жълти сламки се раздвижват. Той леко обръща тежкия плик и го вдига нагоре към слънцето. Пръстите му потъват в податливия найлон и се опират о чантата.

— Търсим два трупа, а ти се радваш на някаква си проклета чантичка — въздъхва Гунарсон.

Светлината преминава през плика и сияйна жълта сянка потрепва на челото на Юна. Вижда, че отдолу на чантата има тъмнокафяви петна. Това е кръв. Сигурен е, че е кръв.

— Окървавена е — казва Юна. — Това усети кучето, смесено с миризмата от лоса… Затова не знаеше как да маркира.

Юна отново преобръща тежкия плик. Чантата меко се извива и мътната вода се върти около нея.