Свидетел на огъня

23

Гората прелита покрай пътя и по голямото предно стъкло потракват дъждовни капки. Датският шофьор на тир Матс Йенсен вижда, че насред пътя стои жена още от двеста метра разстояние. Изругава под нос и надува клаксона. Жената потреперва от рева, ала вместо да се премести, остава на платното. Шофьорът отново изсвирва, при което жената бавно пристъпва напред, вирва брадичка и се вторачва в приближаващия камион.

Матс Йенсен започва да намалява и усеща натиска на полуремаркето върху старата кабина. Трябва да набие спирачката по-силно, предавката е лоша, лостът за управление изпращява и през ремаркето минава тръпка, преди той да успее да спре композицията.

Оборотите намаляват и грохотът от движенията на буталата става все по-тежък.

Жената стои там, само на три метра от капака. Едва сега шофьорът забелязва, че под дънковото яке е облечена в черни свещенически одежди. Малък правоъгълник от бялата колосана якичка проблясва под черната дреха.

Лицето ѝ е открито и странно бледо. Когато очите им се срещат през стъклото, по бузите ѝ започват да се стичат сълзи.

Матс Йенсен включва аварийните светлини и излиза от шофьорската кабина. От двигателя се излъчват силна топлина и миризма на дизел. Когато заобикаля камиона, вижда, че жената се е подпряла с ръка на единия фар и диша на пресекулки.

— Какво се е случило? — пита Матс.

Тя обръща поглед към него. Очите ѝ са ококорени. Жълтеникавата светлина от аварийните светлини пулсира по нея.

— Нуждаете ли се от помощ? — пита я.

Тя кимва и Матс се опитва да я отведе по-близо до кабината. Дъждът се усилва и бързо се смрачава.

— Да не би някой да ви е сторил нещо лошо?

Тя леко се съпротивлява, но въпреки това го последва, качва се и сяда на седалката до тази на шофьора. Матс затваря вратата след нея, бързо заобикаля и се качва в камиона.

— Не мога да стоя тук, блокирал съм целия път — обяснява ѝ. — Трябва да се преместя — имате ли нещо против?

Жената не отговаря, ала той подкарва камиона и пуска чистачките.

— Ранена ли сте? — пита я.

Тя поклаща отрицателно глава и закрива устата си с ръка.

— Детето ми — прошепва жената. — Моето…

— Какво казвате? — пита Матс. — Какво се е случило?

— Тя взе детето ми…

— Ще се обадя в полицията — да го направя ли? Да се обадя ли в полицията?

— О, боже! — стене тя.