Свидетел на огъня

77

Бял опел спира под плоския покрив на бензиностанцията на „Статойл“ и една жена със светлосиня плетена блуза излиза, обръща се към банкомата и започва да рови в дамската си чанта.

Ари Метилайнен сваля поглед от жената и слага две дебели, изпечени на скара наденички върху картофеното пюре с тексаска гарнитура и печен лук. Хвърля поглед към дебелия мотоциклетист, който чака храната, и механично обяснява, че кафето и кока-колата се вземат от автомата.

Циповете на рокера простъргват по стъкления тезгях, когато се навежда, за да си вземе храната.

— Danke19 — казва и тръгва към кафе автомата.

Ари леко усилва звука на радиото и вижда, че жената в светлосинята блуза се е отдалечила от помпата, която пълни резервоара на нейния опел с бензин.

Ари се заслушва, когато четящият новините докладва за развитието на скорошния случай на отвличане:

— Издирването на Вики Бенет и Данте Абрахамсон бе прекратено. Полицията на „Вестернорланд“ не дава информация, ала източници са потвърдили опасението, че издирваните лица са загинали още миналата събота сутринта. Полицията е критикувана за това, че е обявила национално издирване. Националното радио се опита да се свърже с началника на Националната полиция Карлос Елиасон за коментар…

— Какво става, по дяволите! — прошепва Ари.

Поглежда лепящата бележка до касовия апарат, взема телефона и отново набира номера на полицията.

— Полицията, Соня Раск — отговаря му женски глас.

— Здравейте — казва Ари. — Аз ги видях… видях момичето и момчето.

— С кого разговарям?

— Ари Метилайнен… Работя на бензиностанцията на „Статойл“ в Дингершо… Чух да съобщават по радиото, че били загинали миналата събота сутрин. Това обаче не е така, защото аз ги видях през нощта срещу неделя.

— Вики Бенет и Данте Абрахамсон ли имате предвид? — скептично пита Соня.

— Да, видях ги през нощта, беше вече неделя, та при всички случаи не може да са загинали в събота, както казаха по радиото, нали?

— Видял сте Вики Бенет и Данте Абрахамсон в…

— Да.

— В такъв случай защо не се обадихте още тогава?

— Обадих се и разговарях с един полицай.

Ари си спомня как бе слушал радио „Златни хитове“ в събота вечер. Националното издирване все още не бе обявено, но местните медии бяха призовали обществеността да си отваря очите за момичето и малкото момче.

В единайсет часа един тир спря на паркинга зад дизеловите помпи.

Шофьорът спа три часа.

Беше посред нощ, когато ги видя.

Ари гледаше екрана, който показва какво регистрират камерите за наблюдение. На една черно-бяла картина се виждаше тирът под друг ъгъл. Бензиностанцията изглеждаше пуста, когато голямото превозно средство запали и потегли. Изведнъж Ари видя една фигура от задната страна на сградата, много близо до изхода на автомивката. Не беше един, а двама души. Взря се в екрана. Камионът даде назад и започна да обръща. Фаровете му осветиха големия прозорец, Ари напусна мястото си зад щанда и изтича зад сградата. Но те вече бяха изчезнали. От момичето и малкото момче нямаше нито следа.