Свидетел на огъня

68

Хасе Буман усеща как силното течение го дърпа право надолу. Отново е твърде бързо. Водата бучи оглушително в ушите му. При сблъсък би могъл да си счупи и двата крака. Сърцето му бие бързо и той се опитва да напълни още жилетката, но вентилът заяжда.

Ръцете му се опитват да забавят скоростта, филизи от водорасли се откъсват от бетонната стена и изчезват надолу, повлечени от течението.

Не казва нищо на полицаите горе за това, че започва да изпитва страх.

Засмукването е по-силно, отколкото изобщо е предполагал, че е възможно. Става все по-бързо и по-бързо. Балончета и прашинки се спускат надолу през тесния кръг светлина и изчезват. Всичко извън периметъра, осветен от лампата, е черно като в рог.

— На каква дълбочина си сега? — пита инспекторът от Стокхолм.

Не отговаря нищо, няма време да погледне дълбокомера, трябва да спре спускането. Едната му ръка намества инхалатора, а другата се мъчи да го държи изправен.

Стар найлонов плик профучава покрай него.

Спуска се шеметно надолу, опитва се да достигне вентила на гърба си, но не успява да отвинти капачката и си удря лакътя в бетонната стена. Люлее се силно, усеща адреналина в жилите си, панически си мисли, че трябва да овладее спускането.

— Двайсет и шест метра — казва запъхтяно.

— Тогава скоро ще стигнеш долу при решетката — отговаря инспекторът.

Водата, засмуквана надолу по гладката бетонна стена към решетките, кара краката му да треперят неконтролируемо.

Хасе пропада стремително и осъзнава, че има риск да се набучи на някое прекършено дърво или на остри клони. Ще му се наложи да развърже няколко оловни тежести, за да може да спре, но знае, че тежестите ще са му необходими отново да се издигне на повърхността.

Мехурчетата издишан въздух, които напускат маската за гмуркане, изчезват надолу подобно на блестящ перлен наниз. Засмукването сякаш се увеличава още повече и ново течение набира мощ, огромна сила се приближава към него отзад. Водата бързо изстива. Сякаш цялата река го притиска към стената.

Вижда огромен клон с листа да се приближава отгоре през черната вода. Листата му треперят, докато се плъзга по бетонната стена. Хасе се опитва да се отмести, но клонът се захваща за спасителното въже и го удря. Цял тресейки се, Хасе преминава покрай него, след което мракът отдолу бързо го поглъща.

— Какво се случи? — пита инспекторът.

— Има много боклуци.

С разтреперани ръце гмуркачът освобождава оловните тежести от жилетката и най-сетне успява да спре шеметното пропадане. Виси треперещ до бетонната стена. Видимостта в отблясъка от лампата се влошава все повече, пясък и земя замъгляват струящата вода.

Той рязко спира, краката му се удрят в нещо, поглежда надолу и разбира, че е достигнал горния край на решетката, ръб от бетон. Купища клони, цели дървесни дънери, листа и боклуци са се насъбрали пред входния шлюз. Засмукването през решетката навътре към портата е толкова силно, че всякакво движение изглежда невъзможно.

— На място съм — казва той бързо. — Обаче е трудно да се види нещо, страшно много боклуци са се натрупали долу.

Внимателно се покатерва между големите клони, като се опитва да опази спасителното въже да не се заплете. Преминава над един вибриращ дънер. Зад откършена клонка се движи мек, тъмен контур. Хасе въздъхва от усилието, когато се приближава.

— Какво става?

— Има нещо тук…