Свидетел на огъня

20

Имението „Биргитагорден“ е окъпано в мека, прелестна светлина и Химелшон блести магически между високите стари дървета. Ала само преди няколко часа Нина Моландер стана, за да пишка, и намери Миранда мъртва в леглото ѝ. Тя събуди всички, настана паника и момичетата се обадиха на Даниел Грим, който незабавно алармира полицията.

Нина Моландер бе така шокирана, че се наложи да я откарат с линейка до регионалната болница в Сундсвал.

По средата на двора стои Гунарсон заедно с терапевта Даниел Грим и Соня Раск. Гунарсон е отворил задния капак на своя бял мерцедес и е разстлал върху багажника скиците на местопрестъплението, направени от техниците.

Кучето на въжето през цялото време лае ожесточено и се дърпа от повода си.

Когато Юна застава зад колата и прокарва пръсти през рошавата си коса, и тримата са се обърнали към него.

— Избягала е през прозореца на стаята си — съобщава той.

— Избягала ли е? — изумява са Даниел. — Избягала ли е Вики? Защо ще…

— Имаше кръв по рамката на прозореца и по леглото, а под…

— Но това не означава…

— А под възглавницата имаше кървав чук — привършва изречението си Юна.

— Това не е вярно — с раздразнение възразява Гунарсон. — Не може да е вярно, защото това престъпление е извършено много брутално.

Юна отново се обръща към терапевта Даниел Грим. Лицето му изглежда голо и уязвимо на слънчевата светлина.

— Вие какво ще кажете? — пита го Юна.

— За какво? Дали Вики би… Това е съвсем откачено — отговаря Даниел.

— Защо?

— Само защото току-що — казва терапевтът и се усмихва неволно, — току-що бяхте напълно сигурни, че извършителят е едър мъж — Вики е дребничка, има-няма петдесет килограма, китките ѝ са тънки като…

— Склонна ли е към насилие? — прекъсва го Юна.

— Вики не е извършила това — спокойно отговаря Даниел. — Работя с нея от два месеца и мога да заявя, че не е тя.

— Проявявала ли е насилие, преди да постъпи тук?

— Както знаете, това е професионална тайна — отговаря Даниел.

— Нали ти е ясно, че само ни губиш времето с разни врели-некипели за професионална тайна? — срязва го Гунарсон.

— Мога да кажа, че обучавам някои ученички на алтернативни отговори на агресивни реакции… така че да не реагират с гняв например на разочарование или страх — обяснява Даниел, като запазва самообладание.

— Но не и Вики — допълва Юна.

— Не.

— Тя защо е тук? — пита Соня.

— За съжаление не мога да обсъждам отделни ученички.

— Обаче не смятате, че е склонна към насилие?

— Тя е мила — простичко отговаря Даниел.

— Та какво мислите, че се е случило? Какво търси окървавен чук под възглавницата ѝ?

— Не знам, не се връзва. Може би е помогнала на някого? Скрила е оръжието.

— Кои от момичетата са склонни към насилие? — сопва се Гунарсон.

— Не мога да посоча някоя конкретно — би трябвало да разбирате.

— Разбираме — отговаря Юна.

Даниел се обръща към него с признателност и се опитва да диша по-спокойно.

— Но опитайте да разговаряте с тях — подканя ги той. — Защото тогава много бързо ще забележите кои точно имам предвид.

— Благодаря — казва Юна и тръгва.

— Имайте предвид, че те току-що са загубили близък човек — бързо додава Даниел.

Юна спира и се връща при терапевта.

— Знаете ли в коя стая е била открита Миранда?

— Не, но предположих…

Даниел замълчава и поклаща глава.

— Понеже ми е трудно да повярвам, че това е нейната стая — обяснява Юна. — Тя е полупразна и е разположена от дясната страна след тоалетните.

— Изолаторът — отговаря Даниел.

— Защо може някой да се озове там? — иска да знае Юна.

— Защото…

Даниел замълчава и придобива озадачен вид.

— За какво си мислите?

— Вратата би трябвало да е била заключена — отвръща той.

— В ключалката има ключ.

— Какъв ключ? — пита Даниел на по-висок глас. — Само Елисабет има ключ от изолатора.

— Коя е Елисабет? — намесва се Гунарсон.

— Жена ми — отговаря Даниел. — Тя беше дежурна през нощта…

— Но къде е тя? — пита Соня.

— Как къде? — казва Даниел и я поглежда объркано.

— У дома ли си е?

Терапевтът изглежда изненадан, несигурен.

— Предположих, че Елисабет е придружила Нина в линейката — бавно произнася той.

— Не, Нина Моландер бе откарана сама — отвръща Соня.

— Очевидно е, че Елисабет също е отишла в болницата, тя никога не би изоставила ученичка от дома.

— Аз бях първа на мястото тук — прекъсва го Соня. Умората кара гласа ѝ да звучи рязко и дрезгаво. — Тук нямаше никой от персонала — продължава тя. — Само куп уплашени момичета.

— Но съпругата ми беше…

— Позвънете ѝ — настоява Соня.

— Опитах, но телефонът ѝ е изключен — тихо изрича Даниел. — Сметнах… предположих…

— Ама че каша, по дяволите! — възкликва Гунарсон.

— Съпругата ми, Елисабет — продължава Даниел и гласът му започва да трепери все по-силно. — Тя има порок на сърцето, възможно е, може…

— Опитайте се да говорите спокойно — казва Юна.

— Съпругата ми има уголемено сърце и… тя беше на работа през нощта и би трябвало да е тук… Телефонът ѝ е изключен и…