Свидетел на огъня

182

Юна седи, загърнат в одеяло, докато хапват „пилешко виндалу“ и „агнешко тика масала“ на кухненската маса на Диса.

— Много е вкусно…

— Мамините финландски рецепти, но не издавам какви са — смее се тя.

Диса откъсва парченце наан хляб и подава остатъка на Юна. Той я поглежда със засмени очи, отпива глътка вино и продължава да разказва за случая. Диса го слуша и задава въпроси и колкото повече ѝ разказва, толкова по-спокоен се чувства.

Започва от самото начало и Юна разказва на Диса за братчето и сестричето Даниел и Флура, които като невръстни деца попаднали в сиропиталище.

— Значи наистина са брат и сестра? — пита тя и долива чашите.

— Да… и се е вдигнало много шум, когато богатите съпрузи Роне ги осиновили.

— Разбирам.

Били са просто дечица, които си играели с дъщерята на управителя в имението, из владенията и на гробището около камбанарията. Даниел ухажвал малката Юлва. Юна си спомня как Флура с широко отворени очи разказваше как Даниел бе целунал Юлва, когато играели на мижанка.

— Момичето се разсмяло и казало, че ще има бебе — продължава Юна. — Даниел бил едва шестгодишен и по някаква причина бил обзет от паника.

— Продължи — прошепва Диса.

— Наредил на двете момичета да си затворят очите, след това взел тежък камък от земята и убил Юлва.

Диса е престанала да яде и само слуша с бледо лице Юна, когато той описва как Флура избягала и разказала на баща си за случилото се.

— Но бащата обичал Даниел и го защитил — казва Юна. — Настоял Флура да оттегли обвиненията си. Заплашил я е, че всички лъжци ще бъдат хвърлени в езеро от огън.

— И тя се отрекла от думите си?

— Казала, че била излъгала, и понеже била наговорила такива ужасяващи лъжи, я отпратили завинаги от семейството.

— Флура се отметнала от думите си относно това какво била видяла… и излъгала, че била излъгала — обобщава Диса замислено.

— Да — казва Юна и докосва ръката ѝ през масата.

Той си мисли, че Флура е била само едно малко дете и много бързо е забравила предишния си живот, осиновителите и брат си.

Юна може да си представи как Флура е изградила целия си живот около лъжите. Лъгала е, за да угоди на другите. Едва когато чула по радиото за убийствата в „Биргитагорден“, за момичето с ръце върху очите, миналото отново започнало да се обажда.

— Но как стоят нещата със спомените на Флура Хансен? — пита Диса и поканва с жест Юна да си сипе допълнително.

— Всъщност се обадих на Брит-Мари и обсъдихме въпроса, докато идвах насам — казва Юна.

— Съпругата на Иглата ли?

— Да… нали тя е психиатър и това не ѝ се стори никак странно…

Той предава обясненията на Брит-Мари, че има куп различни разяснителни модели, свързани с понятието посттравматично стресово разстройство. Много силното отделяне на адреналин и хормони на стреса повлияват дългосрочната памет. При сериозно травматизиращи преживявания споменът може да бъде складиран почти непокътнат в мозъка. Той бива скрит и остава емоционално недокоснат, тъй като така и не бива обработен. Но при точния стимул споменът може внезапно да се появи като физически усещания и образи.

— Първоначално Флура просто е била разтърсена от чутото по радиото, не е знаела защо, но си е помислила, че ще може да изкара пари, ако предостави сведения — разказва Юна. — Но когато същинските спомени са започнали да изплуват, тя ги е взела за призраци.

— Може би пък наистина са били призраци? — предполага Диса.

— Да — кимва той. — Във всеки случай Флура започна да казва истината и се превърна в свидетеля, който даде ключа към загадката.

Юна се изправя и духва свещите на масата. Диса отива при него, мушва се под одеялото и го прегръща. Дълго остават прегърнати. Той вдъхва мириса ѝ и усеща артерията, която пулсира на тънката ѝ шия.

— Страх ме е да не ти се случи нещо. Затова ставаше дума, само затова стоях настрани — казва Юна.

— Какво би могло да ми се случи? — усмихва се Диса.

— Можеш да изчезнеш — отговаря той сериозно.

— Юна, аз няма да изчезна.

— Имах един приятел, който се казваше Самуел Мендел — добавя той тихо, след което млъква.