Престъпен ум

99.

Хънтър го видя, преди да се случи реално.

Забеляза, че в студените очи на Призрака експлодира нещо, сякаш го инжектираха със свръхдоза от чист гняв и зло, и разбра, че той е преминал точката, от която няма връщане назад. Но макар че го видя, този път Робърт не можа да действа достатъчно бързо. Не успя да застане между Тейлър и Призрака, на когото му отне само част от секундата да натисне спусъка.

Петлето чукна ударника в пистолета му и сякаш активира някакъв бутон за забавени кадри за Хънтър. Той буквално видя как куршумът изскочи от дулото, полетя във въздуха и изсвистя покрай дясната страна на лицето му, пропускайки го на косъм. Робърт инстинктивно започна да се обръща към Кортни, но не беше необходимо. От това разстояние дори неопитен стрелец не би пропуснал, а той видя в очите на Призрака, че не му е за пръв път. Една милисекунда след изстрела Хънтър почувства топлината на разплисканата кръв и мозъчното вещество по врата и лицето си, когато главата на Тейлър се взриви от фрагментиращия куршум.

Въздухът в стаята мигновено се изпълни с миризма на кордит.

Робърт все пак успя да се обърне достатъчно бързо, за да види как тялото на Кортни отхвръкна назад и се удари в бронзираната врата, а после падна на пода. Стената зад нея веднага се обагри в тъмночервено с петънца от плът, сива материя и руса коса. Куршумът я беше улучил точно между очите. Поради ниския ръст на Призрака и позицията му по отношение на Тейлър куршумът бе излетял малко нагоре и под ъгъл от ляво надясно. Пораженията бяха умопомрачителни. По-голямата част от горната дясна страна на главата на Кортни липсваше, взривена от поразяващия ефект на патрона «Сивил Дифенс» — специален патрон, предназначен да се взривява и да раздробява при контакт, разпращайки дребни парченца във всички посоки.

Тейлър нямаше шанс.

Хънтър бързо се обърна към Призрака, който сега се прицели в него.

— Мръдни, здравеняко, хайде, мръдни и ще ти пръсна черепа върху скапания ѝ труп.

Робърт почувства, че всеки мускул в тялото му се напряга от гняв, и трябваше да използва всичката сила на волята си, за да не се нахвърли върху мъжа. Той остана на мястото си. Дишането му беше затруднено и ръцете му трепереха, но не от страх.

— Да, така си и мислех — каза Призрака. — В края на краищата, не си толкова корав, а?

— Какво беше това, мамка му? — изкрещя Лушън, който изглеждаше по-изненадан от Хънтър. — Защо я застреля, по дяволите?

Призрака продължи да държи пистолета си насочен към Робърт.

— Защото кучката ми лазеше по нервите — отвърна той със сериозен, но равнодушен тон. — Знаеш, че мразя някой да ми говори така.

Лушън отстъпи крачка назад и прокара ръка по челото си.

— Кучката с мръсната уста си получи заслуженото. — Призрака повдигна рамене, сякаш само беше хвърлил стреличка към табло за дартс. — Пък и какво значение има? И двамата щяха да умрат, нали? Те видяха лицата ни, Лушън. И ти, и аз знаем, че нямаше да излязат живи от тук. И всичкото това бръщолевене ме изнерви и затова ускорих нещата за нея. — Той кимна към Хънтър. — И знаеш ли какво? Ще направя същото и с него.

Лицето на Призрака пламтеше от садистично желание и Робърт видя, че очите му се изпълниха със същата решителност както преди няколко минути.

Нямаше време за реагиране.

Спусъкът беше натиснат още веднъж.

Както и преди, куршумът порази мишената с изумителна точност.