Престъпен ум

100.

В небето над град Милано, Ню Хампшър

Четирийсет минути по-рано

Агент Броуди и екипът му в Птица две започваха да губят надежда.

Самолетът кръжеше по външния периметър на градското летище на Берлин от няколко минути. Пилотът вече беше казал на Броуди, че скоро ще се нуждае от план за действие. Машината имаше гориво за още трийсет-трийсет и пет минути летателно време, но ако не кацнеха в Берлин, трябваше да се приземят някъде другаде и да презаредят, преди да отлетят обратно за Куонтико. Това означаваше да обърнат и да отидат на друго летище.

Най-близо до Берлин се намираше градското летище на Горам — на пет-десет минути на юг в зависимост от вятъра. Като предпазна мярка пилотът винаги си оставяше още десет минути летателно време, в случай че трафикът за приземяване е натоварен или други непредвидени обстоятелства. Затова имаха още десет, най-много петнайсет минути време да кръжат. След това пилотът щеше да обърне самолета и да се отправи към Куонтико.

Мобилният телефон на Броуди беше на масичката пред него. Той гледаше като хипнотизиран тъмния му екран. Когато най-сетне провери часовника си, бяха изминали седем минути. Още три минути и операцията щеше да приключи. Трябваше да се обади на Кенеди.

Докато протягаше ръка към него, телефонът иззвъня.