Престъпен ум

81.

Преди да се отправят към големия джип, който вече ги чакаше на един от охраняваните изходи зад сградата, Хънтър и Тейлър бяха помолени да съблекат ризите си, за да им поставят високотехнологични безжични подслушвателни устройства. Микрофоните бяха направени така, че да изглеждат като обикновени копчета, но за да не се различават от другите, трябваше да бъдат сменени всичките копчета на двете ризи. Копчето над пъпа на всеки беше подслушвателното устройство. Беше свързано чрез тънък кабел с много мощен, но незабележим сателитен предавател, който приличаше на пакетче дъвки, прикрепен на гърба им. Микрофонът работеше и като джипиес локатор. Директорът Ейдриън Кенеди и екипът му щяха да знаят течното им местонахождение по всяко време. Но веднага щом му върнаха ризата, Хънтър се противопостави на идеята.

— Фалшивите копчета не са в същия цвят като оригиналните — каза той на Кенеди.

— Цветът е достатъчно близък — отвърна директорът.

— Може би за повечето хора — настоя Хънтър — но не и за Лушън.

— Искаш да кажеш, че той е забелязал цвета на копчетата на ризите ви?

— Повярвай ми. Лушън забелязва всичко, Ейдриън. И попива всичко като гъба.

— Ами това е най-доброто, което можем да направим за толкова кратко време. Искам да ви слушам през цялото време, затова ще трябва да се задоволим с тези копчета.

«Тази грешка може да ни струва скъпо» — помисли си Хънтър.

Всичко беше готово, когато десетина минути по-късно двама морски пехотинци изведоха Лушън. Той беше облечен със същия оранжев гащеризон, който носеше по време на разпитите. Ръцете и глезените му бяха оковани с метална верига, омотана около кръста му и ограничаваща движенията му — не можеше да вдигне ръце до гърдите си и крачката му беше не повече от трийсетина сантиметра, за да не може да бяга.

— Нещо липсва в уравнението — каза Лушън на Тейлър, докато тя му отваряше вратата на джипа, за да се качи.

— Детектив Хънтър ще ни чака в самолета — отвърна тя, защото знаеше точно какво има предвид.

Той се засмя.

— Разбира се. Трябва му време да се успокои и може би да овладее чувствата си, преди всичко да се превърне в пълен провал, нали така, агент Тейлър?

Тя не отговори. Ако позволеше чувствата да я завладеят, вероятно щеше да удари Лушън право в лицето и да го простреля в капачките на коленете. Задържа вратата на джипа отворена, а двамата командоси му помогнаха да се настани на задната седалка, заключиха веригите му за металната халка на пода и ѝ дадоха ключовете.

— Харесват ми слънчевите ви очила, агент Тейлър — каза Лушън, когато тя седна на предната седалка. — Много са… в стил ФБР. Мислите ли, че може да получа едни такива, само за пътуването?

Тейлър не каза нищо.

— Предполагам, че трябва да приема това като отказ.

Лушън погледна окованите си ръце и когато отново заговори, гласът му бе контролиран и премерен — без вълнение и гняв, само монотонен тон като на робот.

— Как мислите, че ще завърши всичко това, агент Тейлър?

Шофьорът, чернокож морски пехотинец, който имаше такъв вид, сякаш можеше да вдигне с две ръце джипа, докато лежи по гръб, включи на скорост и потегли.

Кортни втренчи очи в пътя.

— Хайде, агент Тейлър — настоя Лушън. — Въпросът е справедлив. Много ме интересува да знам какви са очакванията ви. Досега се справихте страхотно. Успяхте да получите информация, която доведе ФБР до останките на три жертви. — Веждите му се повдигнаха нагоре. — Ако екипът ви е достатъчно компетентен, за да изпълни указанията, би трябвало да намерите и петте, които оставих в Ню Хейвън. Освен това успяхте да се сдобиете с информация, която може да ви доведе до жива жертва, и ако я спасите, ще станете герой, агент Тейлър. Това никак не е лошо постижение само за два дни на разпити. Ето защо мисля, че въпросът ми е справедлив. Как мислите, че ще завърши тази история? Смятате ли, че вие с Робърт ще станете герои, или че това ще се превърне в най-страшния ви кошмар?

Кортни забеляза, че шофьорът ѝ хвърли въпросителен поглед.

Искаше ѝ се да се обърне и да каже на Лушън, че ще намерят Мадлин Рийд и най-после ще сложат край на мъченията ѝ, а после ще го върнат в ОБН, за да им каже къде са останките и на другите жертви. И след това или ще гние в затвора, или ще бъде екзекутиран. И в двата случая за нея нямаше да има значение, защото никога повече нямаше да се наложи да вижда лицето му. Тя обаче запази спокойствие и не пророни нито дума. Дори не го погледна.

Лушън обаче не се отказа.

— Мислите ли, че Робърт ще го направи? — попита той със същия глас на робот. — Мислите ли, че ще отмъсти за смъртта на Джесика? Ще забрави ли всичко, за което се е борил през по-голямата част от живота си, и ще позволи гневът да надделее?

Тейлър мълчеше.

— Мислите ли, че ще ме застреля, или ще използва ръцете си и ще ме бие, докато престана да дишам?

Тя не погледна, но беше сигурна, че на лицето му отново трепти онази противна усмивка.

Джипът излезе от Академията на ФБР и се отправи на север към пистата «Търнър Фийлд».

— Вие как бихте го направили, агент Тейлър? Ако аз насилствено съм ви отнел човека, когото отчаяно обичате, и не съм ви оставил нищо друго, освен съмнения и много кръв, как бихте ми отмъстили?

Кортни почувства, че кръвта ѝ се сгорещява във вените, но пак преглътна всяка дума, която заплашваше да се отрони от устата ѝ.

Лушън смени тактиката.

— А ти, мускулест здравеняко? — обърна се той към шофьора. — Ако съм влязъл с взлом в дома ти и жестоко съм убил жена ти и ти ме търсиш от двайсет години, какво ще бъде отмъщението ти, когато най-после се изправиш очи в очи с мен? Имаш такъв вид, сякаш можеш да смачкаш черепа ми само с едно стискане на пръстите си, които са като банани. Обзалагам се, че с жена ти много се забавлявате с тях.

Шофьорът се намръщи гневно и погледна Лушън в огледалото за обратно виждане.

— Дори не си помисляй да отговаряш на затворника, редник — предупреди го Тейлър. — Не обръщай внимание на думите му, колкото и да са обидни. Разбра ли?

— Да, госпожо — с плътен басов глас отговори командосът.

Лушън се изсмя на глас.

— Нека да ви кажа какво мисля аз, агент Тейлър. Мисля, че Робърт ще го направи. Ще се пречупи и най-после ще отмъсти. И мисля, че единственият начин, по който вие ще можете да го спрете, е ако го застреляте. Големият въпрос е дали ще го сторите?