Престъпен ум

8.

Хънтър не помръдна. Даже не трепна. Изражението на лицето му остана непроменено. По никакъв начин не показа дали думите на Кенеди са му въздействали.

— Убеден съм, че не съм единственият Робърт Хънтър в Америка — най-после каза той.

— И аз съм убеден — съгласи се Кенеди. — Но освен това сме сигурни, че господин Шоу имаше предвид теб и никой друг.

— Защо сте толкова сигурни?

— Заради тона на гласа му. И маниерът, и увереността, и отношението му… всичко в него. Анализирахме видеозаписа безброй пъти. Знаеш с какво се занимаваме, Робърт. Имам хора, които са обучени да разчитат и най-леките издайнически знаци и да разпознават и най-малките промени в интонацията на гласа и сигналите на езика на тялото. Този човек беше уверен. Нямам колебание. Никакво потрепване. Нищо. Той беше сигурен, че ние ще се досетим кого има предвид.

— Може да видите записа, ако искате — предложи Тейлър. — Нося копие. — Тя посочи куфарчето си.

Хънтър мълчеше.

— Затова си помислихме, че името може би ти е познато — поясни Кенеди. — Но пак ще кажа, имаме подозрения, че Лиъм Шоу е фалшиво име.

— Разпитахте ли в Тенеси, откъдето се предполага, че е господин Лиъм Шоу? — попита капитан Блейк. — Там някъде може да има някой Робърт Хънтър.

— Не сме разпитвали — отвърна Тейлър. — Не е необходимо. Както каза директор Кенеди, господин Шоу беше твърде уверен. Знаеше, че веднага ще разберем кого има предвид.

— Щом чух името — намеси се Кенеди, — мигновено се досетих, че той може да говори само за един човек. За теб, Робърт…

— Значи носите видео записа? — попита Хънтър.

— Да — отговори Тейлър. — Нося и снимка на господин Шоу. — Тя извади от куфарчето си още една фотография и я даде на Хънтър.

Хънтър се втренчи в снимката и я гледа дълго и мълчаливо. Отново нито изражението на лицето му, нито езикът на тялото му не издадоха нищо. Накрая си пое дълбоко дъх и погледна Кенеди.

— Шегувате се.