Престъпен ум

63.

В последните думи на Лушън имаше нещо, което смрази въздуха, сякаш злото бе дебнало зад ъгъла през цялото време и сега се приготви да извести присъствието си.

— Както казах — продължи Лушън, — подтиците започнаха да се завръщат няколко месеца след като напуснах Станфорд, но станаха непоносими много по-късно. Отначало си помислих, че ще мога да се справя с тях. Смятах, че лесно ще ги обуздая, но както открива всеки рецидивист, грешах.

Той разтри врата си с две ръце, затвори очи и наклони глава назад. След няколко секунди изпусна дъха си.

— Този път имаше разлика. Както казах преди, никога не съм възприемал Сюзън като потенциална жертва до нощта, когато се случи всичко. Този път знаех, че Карън ще бъде избраната. Разбрах го още в деня, в който я срещнах.

— Какво те насочи към това решение? — попита Тейлър. — Какво те накара да избереш Карън?

Лушън направи смаяна физиономия.

— Много добър въпрос, агент Тейлър. Изглежда се учите.

«Татуировките» — помисли си Хънтър. Въпреки че физически Карън изобщо не е приличала на Сюзън, татуировките ѝ са напомнили на Лушън за нея. И както вече беше признал, той е търсел същия екстаз. Една нова жертва, която също има татуировки, е означавала, че Лушън ще може да одере част от кожата ѝ, както беше направил със Сюзън. Повтаряйки същите методи, повечето извършители вярват, че могат да постигнат същите чувства и извисяване като в предишните убийства.

Лушън имаше такъв вид, сякаш за пръв път се замисляше за причините да избере Карън.

— Предполагам, че първото, което ме насочи към Карън, бяха татуировките ѝ.

Хънтър дори не мигна.

— Не трябва да забравяте, че преди двайсет и три години големите цветни татуировки не бяха така популярни като сега — каза Лушън. — Особено на жени. Те ми напомниха за Сюзън. — Думите му бяха сухи като пустиня и сякаш изсмукаха влагата във въздуха. — Започнах да ги сънувам и да фантазирам, че одирам рисунките от тялото на Карън, както бях направил със Сюзън. И тогава осъзнах, че една друга теория се оказва вярна.

Лушън кимна на Хънтър, сякаш имаха някакъв таен облог отпреди години кои теории ще се окажат верни и кои не.

— Подсъзнателно умът ми се връщаше към същия метод на действие, който бях използвал със Сюзън, а ние всички знаем причината, нали? Макар че далеч не беше съвършен, знаех, че ще се чувствам удобно, ако се върна към вече използвания метод на действие и че той ще проработи. Нещо познато, агент Тейлър. Затова рецидивистите рядко променят метода си на действие. — Той посочи тефтерчето ѝ. — Може да си го запишете, ако искате.

Лушън стана, наля си чаша вода от чешмата и отново седна на ръба на леглото.

— Обаче реших, че не търся удобство. Не исках да върша нещо, което вече бях опитал. Това не влизаше в плановете ми. Затова започнах да мисля какво по-различно да направя. Още преди да срещна Карън, знаех, че ще го извърша отново, и вече не изпитвах съмнения. Подтиците бяха станали твърде силни, за да им устоявам. Знаех, че е само въпрос на време и намиране на подходяща жертва. Затова започнах да търся друго тайно място.

— Къде е тя? — попита Хънтър.

— О, тя още е в Кънектикът — отвърна Лушън. — Всъщност недалеч от Ню Хейвън и университета Йейл. — От Лушън сякаш се излъчваше някакво извънземно чувство на фатално спокойствие, което можеше да уплаши всеки.

— Къде точно? — настоя Робърт.

Повече за ефект, отколкото за нещо друго, Лушън се поколеба, движейки глава наляво и надясно, сякаш не беше сигурен.

— Ще ви кажа, но нека първо да ви попитам нещо.

Тейлър го наблюдаваше внимателно. И никога нямаше да забрави злобната усмивка, която той им отправи.

— Знаете ли какво е заряд LIN?2