Престъпен ум

57.

Рамото на Кенеди се схвана, той почувства, че го побиват смущаващи тръпки — нещо, което не се случваше много често, когато се занимаваше с разследване на ОБН. Зачака Хънтър да продължи.

— Спомням си една от дискусиите ни от онова време. — Паметта на Робърт ровеше в миналото. — Мисля, че беше през втората ни година в университета. Обсъждахме емоционалните отключващи механизми и стимули в престъпления, извършени с изключително насилие — какви психологически фактори могат да накарат някого садистично и брутално да убива и да продължава да го прави отново и отново.

— Да? — заинтригувано каза Кенеди.

— Тогава разполагахме само с няколко теории на психолози и психиатри, както и с разкази на заловени убийци. Имайте предвид, че прословути убийци канибали като Джефри Дамър, Армин Майвес и Андрей Чикатило още не бяха заловени. Нямаше публикувани техни разпити, разкази и мисли.

Кенеди и Тейлър кимнаха едновременно.

— Както споменах — продължи Хънтър, — Лушън не се съмняваше в достоверността на литературата по този въпрос, но не беше много убеден в повечето психологически теории. Често повтаряше: «Как могат да са сигурни!».

— Нямало е как — прекъсна го Тейлър. — Затова са теории, а не факти.

— Именно — съгласи се Хънтър. — И Лушън го разбираше.

— Но не е бил удовлетворен — заключи Кенеди.

— Не. И в онзи ден той предложи нещо толкова екстравагантно, че съвсем бях забравил за него.

— Какво?

Робърт си пое дълбоко дъх, докато се опитваше да си спомни подробностите.

— Сюрреалистичната вероятност някой да стане убиец само за да експериментира — отговори той. — Лушън искаше да докаже колко новаторско би било за психологията на престъпното поведение, ако някой напълно нормален човек започне да убива, да ескалира насилието до различни нива и да експериментира с различни методи и фантазии, докато в същото време си води подробни записки за всичко, включително чувствата и психическото си състояние в момента и след всяко убийство. Нещо като задълбочено изследване на ума на убиеца, написано от самия убиец.

Тялото на Кенеди се напрегна, борейки се със същите смущаващи тръпки, които бе почувствал преди малко.

— Лушън вярваше, че достатъчен брой такива достоверни разкази, ще станат енциклопедия на познанието, нещо като библия за учените, които изследват престъпното поведение.

Кенеди се почеса по лявата буза. Не можа да не си помисли, че колкото и абсурдно да звучи, Лушън е прав. Ако съществуваше, такава книга би се оказала безценна и вероятно щеше да бъде най-полезният справочник за криминолози, психолози, полицаи и агенти в целия свят. Подобна книга, особено ако е написана от човек, завършил криминална психология, който разбира значението на такава информация и знае точно какво да добави, несъмнено би станала библия в непрестанната борба с този род престъпност.

— Мисля, че той прави точно това — добави Хънтър и стомахът му се преобърна. — Извършва убийство след убийство, ескалира насилието всеки път, опитва различни неща и различни методи… и си води дневник как се е чувствал, особено емоционално.

Кенеди отмести поглед встрани.

Хънтър изтълкува погрешно езика на тялото му и се опита да го увери в довода си, като смяташе, че той не е убеден.

— Пътуването до къщата на Лушън в Мърфи започна като гонене на вятъра в търсене на някакъв дневник, спомняш ли си?

Кенеди кимна.

— Когато се върнахме, след като открихме «картините» от човешка кожа, Лушън призна, че наистина има дневник. Всъщност той каза, че има повече от един и там е документирал всичко — места, където е ходил, хора, които е убил, и още. Не се впусна в подробности и ние не настояхме, но сега всичко се връзва.

Кортни неспокойно започна да усуква краищата на косата си, а Кенеди стана.

— Значи смяташ, че е убивал хора в продължение на повече от двайсет години само за да докаже нещо… и да напише книга? — попита той.

— За нас може да звучи, че е искал да докаже нещо, Ейдриън, но за него е много повече от това. Така както ти си посветил живота си на ФБР и ОБН и както един изследовател отдава живота си на работата, така и Лушън е посветил живота си на тази идея. Той мисли, че се е посветил на нещо, което никой друг не е направил… да създаде нещо, което ще промени картината в криминалната психология. Всеки е заблуден по свой начин, спомняш ли си?

Кенеди отново отмести поглед встрани, но този път Хънтър не го изтълкува погрешно.

— Има ли нещо друго? — попита той… — Нещо, което не ни казваш?

Кенеди повдигна рамене и сви устни. Върна се до бюрото си, издърпа най-горното чекмедже и извади тетрадка — същата, която му беше дал специален агент Крис Уелч в стаята за наблюдение в сектора с килиите.

Хънтър веднага позна тетрадката като една от онези, които той и специален агент Тейлър бяха видели в мазето на Лушън.

— За съжаление може би си прав, Робърт — каза Кенеди. — Защото намерихме това.