Престъпен ум

21.

— Добре — каза агент Тейлър, използвайки безжична клавиатура, за да въведе нови команди в компютъра.

Тя и Хънтър се бяха върнали в същата зала за конференции, където бяха по-рано, онази с големия монитор, показващ подробна карта на Съединените щати на отсрещната стена. Тейлър натисна клавиша «Въведи» и картата се промени в детайлно изображение на щата Северна Каролина.

— Е, какъв беше плакатът на стената, за който говореше Лушън Фолтър? — попита Тейлър. — Онзи, който сте харесвали? Със залеза.

Хънтър леко повдигна рамене, приближи се до картата и започна внимателно да я разглежда.

— Плакатът беше на планините — каза той. — Слънцето залязваше зад тях. Небето имаше поразителен червеникаво-пурпурен цвят. И именно това ми харесваше — цветът на небето. Имаше и лагерен огън.

— Лагерен огън?

— Да — потвърди Хънтър.

— Това ли беше всичко?

— Не. До огъня седеше самотен човек и гледаше залеза.

— Какъв човек?

Очите на Хънтър престанаха да претърсват картата.

— Старец.

Тейлър се намръщи.

— Старец? — попита тя и застана до него пред картата. — Тогава какво търсим? Окръг Дядо? Окръг Баба? Или старецът е имал име? Лушън Фолтър каза, че окръгът има същото име като човека от плаката.

— Няма име — поясни Хънтър. — Но старецът беше индианец. По-точно… — той посочи окръг в далечния ляв край на картата.

— Окръг Чероки.

Щатът Северна Каролина е разделен на три района — Източен, Пидмонт и Западен. Окръг Чероки се намира в най-западния ъгъл на Западния район и граничи с Джорджия и Тенеси.

— Индианец чероки — каза Тейлър с променен ритъм на гласа. — Да ме вземат дяволите.

Хънтър я погледна с въпросително изражение на лицето.

Тя наклони глава на една страна.

— Бившият ми съпруг беше наполовина чероки. Наскоро преживяхме труден развод. Странно съвпадение, това е всичко.

Робърт кимна.

Тейлър отново насочи вниманието си към картата, докато преценяваше местоположението на окръга по отношение на тяхното.

— По дяволите — възкликна тя, връщайки се пред компютъра. — Пътуването ще бъде адски дълго.

— Най-малко осем часа до там и още толкова обратно — съгласи се Хънтър.

Тя въведе нова команда и на картата мигновено се очерта маршрутът между Академията на ФБР в Куонтико и източната граница на окръг Чероки. В лявата страна се появи детайлна разбивка стъпка по стъпка на целия маршрут. Според нея, без да спират никъде, пътуването от осемстотин и шейсет километра щеше да им отнеме приблизително осем часа и двайсет и пет минути.

Хънтър погледна часовника си. 12:52. Определено не беше в настроение за седемнайсетчасово пътуване дотам и обратно.

— Не може ли да летим със самолет? — попита той.

Тейлър направи гримаса.

— Нямам разрешително да поръчвам самолети.

— Но Ейдриън има — настоя Хънтър.

Тя кимна.

— Директор Кенеди има пълномощията да поиска всичко.

— Тогава да го помолим да ни осигури самолет. Само преди няколко минути той беше готов да ми даде самолет за почивка в Хавай, а аз дори не работя във ФБР.

Тейлър нямаше доводи срещу думите му.

— Добре, ще му се обадя. Е, къде отиваме?

Хънтър я погледна.

— Втората част на гатанката — поясни тя. — Името на града. Кой е професор Лютив сос? Предизвикателството на Сюзън? В нощта на Хелоуин?

Хънтър още не беше готов да разкрие всичките си карти, поне докато се намираха в Академията на ФБР. Той погледна часовника си.

— Едно по едно, агент Тейлър. Нека първо да тръгнем. Ще ви кажа по време на полета.

Тейлър се втренчи в него.

— Какво значение има?

— Именно това имам предвид. Щом няма значение, тогава мога да ви кажа сега или по-късно. Ще го направя по-късно. Първо трябва да тръгнем.

Тя вдигна ръце в знак, че се предава.

— Добре, ще играем по вашия начин. Ще се обадя на директор Кенеди.