Престъпен ум

30.

Въпреки угасените лампи и пълния мрак, който го обграждаше, Лушън Фолтър лежеше буден в килията си в подземно ниво пет в сградата на ОБН. Очите му бяха отворени и втренчени в тавана, сякаш гледаха някакъв интересен филм, който виждаше само той. Този път обаче не беше потънал в един от своите унеси. Времето за медитация беше приключило. Той реорганизираше мислите си и ги подреждаше в съответен ред за изпълнение.

«Едно по едно — мислеше си. — Прави нещата едно по едно, Лушън.»

И засега първата стъпка беше преминала перфектно.

Лушън би дал всичко, за да види лицето на Хънтър, когато е слязъл в мазето на къщата в Мърфи и най-после е осъзнал, че на стената не са закачени рисунки. Би дал всичко, за да види лицето му, когато най-сетне е познал татуировката на Сюзън.

«Да, това струва едно малко състояние.»

Почувства, че кръвта му се затопля, докато в съзнанието му нахлуват спомените за последната нощ със Сюзън. Още си спомняше сладникавото ухание на парфюма ѝ, меката коса и гладката ѝ кожа. Преживя тези спомени още веднъж и отново ги зарови в паметта си.

Запита се колко време ще отнеме на екипа на ФБР да намери кутията, която бе скрил в дюшека на леглото в голямата спалня.

«Вероятно не много, ако са добри.»

Инстинктивно започна да преглежда наум съдържанието на кутията и това го изпълни с вълнение. Устните му се разтеглиха в горда, но сдържана усмивка. Спомняше си всяка вещ. Но кутията и съдържанието ѝ не бяха нищо в сравнение с онова, което предстоеше. Очакваше ги голяма изненада.

Той преглътна усмивката си и най-после затвори очи.

«Едно по едно, Лушън. Едно по едно.»