Престъпен ум

76.

Хънтър не помръдна. Не дишаше и не мигаше. Тялото му сякаш се парализира.

— Какво? — попита Тейлър.

Лушън беше вперил поглед в Хънтър, но не видя нищо друго, освен първоначалното озадачено намръщване на детектива от лосанджелиската полиция.

— Мислиш, че го казвам само за да ти вляза под кожата, нали, Робърт?

Въпреки неприятното чувство, което започваше да набира инерция дълбоко в него, Хънтър все още изглеждаше спокоен. — Очевидно е така. — Тейлър не се постара да прикрие отвращението в гласа си. — Триковете ти свършиха и сега протакаш. Знаеш ли какво? Не бих се учудила, ако няма никаква Мадлин Рийд, която държиш в плен някъде. Няма да се изненадам, ако си я измислил, защото вече нямаш номера за малкото си представление. Мисля, че пълнителят ти е празен. Изпадаш в паника и сега стреляш с халосни патрони, защото разбра, че играта свърши.

Лушън се обърна с лице към нея. На устните му трептеше самодоволна усмивка.

— Това ли е доводът ви, агент Тейлър? Стрелям с халосни патрони, защото съм разбрал, че играта е свършила? Това ли е най-доброто, което можете да измислите? — Той се засмя задавено и погледът му отново стана леден. — Еха, аз мога да изям супа от букви и да изсера по-добър аргумент. — Лушън врътна брадичка към камерата за видео наблюдение пред килията си. — Защо не попитате вашите хора, които ни слушат? Отидете и ги попитайте дали Мадлин Рийд съществува или не. Сигурен съм, че те проверяват в момента.

— Дори да има жена на име Мадлин Рийд от Питсбърг, Пенсилвания — възрази Тейлър, все още съумявайки да запази спокойствие, — за която е съобщено, че е изчезнала след девети април, това не означава, че ти си я отвлякъл или че знаеш къде е. Лесно можеш да се снабдиш по интернет със списък с имена от всеки отдел «Изчезнали лица» в страната. Ти си добре подготвен. Доказа го. Убедена съм, че дори арогантен тип като теб сигурно е мислил за вероятността един ден да го заловят. Логично е да се предположи, че си подготвил няколко трика, когато това се случи. Но дори и да си отвлякъл Мадлин, пак не можеш да ни дадеш доказателство, че тя все още е жива. Може да си я убил преди месеци и знаеш, че няма как да разберем със сигурност. Затова сега избра нейното име от множеството, които си изтезавал и убил, и я използваш, за да получиш последен шанс да излезеш навън. — Тейлър си пое дъх и погледна Хънтър, а после отново Лушън. — Не се шегувах, когато казах, че ще те застреляме, ако опиташ нещо. Ако мислиш, че пътуването ще ти даде възможност да избягаш и ние няма да предприемем нищо, защото смятаме, че може би имаш информация, която ще ни заведе до жива жертва, тогава си се объркал.

— Това вече е много по-добър аргумент от халосните патрони, агент Тейлър — отбеляза Лушън и плесна с ръце три пъти. — Но както току-що подчертахте, няма как да знаете със сигурност. Затова, когато откриете, че Мадлин Рийд съществува и е съобщено, че е изчезнала в Питсбърг, Пенсилвания, след девети април, ще можете ли да си позволите да ме обвините, че блъфирам? — Той ѝ даде няколко секунди да помисли и после добави: — Защото, ако го направите и аз не блъфирам, количеството лайна, което ще се изсипе върху вас и ФБР, ще ви стигне за цял живот.

Хънтър не слушаше. В главата му все още отекваха думите на Лушън: «Защото от два дни, приятелю мой, ти седиш пред човека, когото търсиш от двайсет години. Аз ти отнех Джесика».

Всяка частица в тялото му искаше да вярва, че Лушън блъфира, но беше съзрял в очите му нещо — обезпокоително предизвикателство, което можеше да се дължи единствено на убеденост.

— Виждам, че очите ти са обезумели, Робърт — каза Лушън, отмествайки вниманието си от Тейлър. — Опитваш се да решиш дали казвам истината или не. Мога да ти помогна. — Той прокара език по устните си. — Къща с жълта фасада, номер 5067, на ъгъла на Лемън Гроув Авеню и Норт Оксфорд, в източен Холивуд.

Хънтър почувства, че в гърлото му заседна нещо. Това беше адресът на Джесика. Но ако Лушън беше чел полицейските доклади, лесно би се сдобил с тази информация.

Лушън прочете мислите му.

— Знам, знам — отстъпи той. — Това не доказва нищо. Лесно мога да се сдобия с адреса. Но какво ще кажеш за това? Едната от снимките, за които ти спомена, че Джесика е била разпръснала из дома си, най-голямата от всичките, беше в сребриста рамка върху масичка до дивана от тъмнокафява кожа в дневната. Фотографията показваше вас двамата на някаква официална вечеря на лосанджелиската полиция или церемония по награждаване. Ти си с униформа и гордо показваш наградата. Джесика е с пурпурна рокля и същата на цвят чантичка. Косата ѝ е разпусната, но прибрана на една страна, над лявото рамо.

Все още твърдо втренчил поглед в Хънтър, Лушън млъкна, давайки възможност на съзнанието на стария си приятел да сравни думите с образите, заключени в паметта му.

И после нанесе последния си удар.

— Но ти знаеш каква е разликата между тази снимка и другите, които бяха осквернени в къщата, нали, Робърт? Тази фотография беше единствената, на която думата ЧЕНГЕ бе написана отвесно, не хоризонтално.