Престъпен ум

93.

Хънтър освети с фенерчето постройката пред тях — очевидно солидна навремето, старомодна, обвита с бръшлян тухлена къща с бели колони в романски стил, които някога се бяха извисявали внушително пред официалния вход. Сега бяха останали само две от първоначалните четири, напукани от горе до долу.

Къщата бе построена преди стотина години и после ремонтирана два пъти, затова каквото бе останало от първото ѝ съществуване като нечий величествен дом, сега беше само спомен. Като се добавеше към това и разрухата, причинена от природните стихии, пълното занемаряване и липсата на грижи за имота, пред тях стоеше празна порутена черупка.

Бяха останали три от четирите външни стени, които бяха надупчени и напукани, сякаш къщата се намираше в зона на война някъде в Средния изток. Южната стена, дясната страна на постройката, бе почти изцяло рухнала в купчина от натрошени тухли и други отломки. Повечето вътрешни стени също се бяха срутили и къщата всъщност нямаше стаи, а само развалини. Покривът беше хлътнал почти навсякъде, с изключение на дневната, коридора и кухнята вляво, където все още частично си беше на мястото. Между дъските на пода бяха избуяли треви и диви растения, както и почти навсякъде между отломките. Стъклата на прозорците бяха счупени и някои от рамките бяха изкъртени от стените, сякаш от вътрешна експлозия.

— Добре дошли в едно от любимите ми скривалища — каза Лушън.

Кортни примигна, за да прогони изненадата си.

— Мадлин? — извика тя и пристъпи вдясно.

Отговор не последва.

— Мадлин? — извика Тейлър още веднъж, този път по-силно.

— Ние сме от ФБР. Чуваш ли ме?

Тишина.

— Дори все още да е жива, тя не може да ви чуе — каза Лушън.

Кортни го погледна гневно.

— Лъжеш. Тук няма никого.

— Сигурна ли сте? — попита Лушън.

— Погледни тази лайняна дупка. Това не е скривалище. Как можеш да скриеш или да държиш някого заключен без врати и стени? На място, където всеки може да влезе и излезе?

— Защото никой не знае, че това място съществува — отвърна Хънтър, опитвайки се да анализира района около къщата. — И никой няма да дойде да търси тук.

— Отново си прав — отбеляза Лушън и погледна Тейлър. — От тук идва терминът скривалище.

— Глупости. — Кортни не можа да прикрие гнева в гласа си. — Твърдиш, че си оставил Мадлин някъде в тази запустяла къща без прозорци, врати и стени и тя не се е измъкнала от тук?

Лушън отново я погледна. Очите му приличаха на тъмни стъкленици, пълни с отрова.

— Не някъде вътре, агент Тейлър. — Той замълча и прокара език по устните си като гущер. — Погребана е под къщата.