Престъпен ум

13.

Нюман, Тейлър и Хънтър излязоха от залата за конференции, върнаха се по коридора и се качиха в асансьора, който ги спусна още две нива по-долу. Петото ниво изобщо не приличаше на етажа на Отдела за бихейвиористични науки. Там нямаше лъскав коридор, нито красиви орнаменти по стените или приятна атмосфера.

Асансьорът отвори врати в малко преддверие с бетонен под. Вдясно, зад голямо предпазно стъкло, Хънтър видя контролна стая с монтирани на стената монитори и пазач, който седеше пред голямо табло с уреди.

— Добре дошли на етажа с килиите на ОБН — каза Тейлър.

— Защо го държите тук? — попита Хънтър.

— По две причини — отговори тя. — Първо, както споменахме преди, в шерифския отдел в Уийтланд нямали представа как да се справят със случай от такава величина и второ, защото всичко сочи, че това вероятно е двойно убийство на територията на два щата. Затова, докато не установим къде трябва да бъде държан старият ви приятел, ще го държим тук.

— И защото потенциалната психопатия на приятеля ви вече задейства няколко аларми в бихейвиористичния отдел — добави Нюман, — особено невероятната му психическа сила и как той съумява да остане твърд под натиск. Никой в отдела не е попадал на човек като него. Ако наистина е убиец, съдейки по нивото на жестокостта, която е използвал върху главите на двете жертви, тогава може да сме се натъкнали на кутия на Пандора.

Тейлър направи знак на пазача в контролната стая, който отвори вратата точно срещу тях. Командосът, който стоеше до вратата, отстъпи встрани, за да им позволи да минат.

Влязоха в дълъг коридор със стени, направени от блокове пенобетон. Във въздуха се носеше характерната дразнеща носа миризма на дезинфектант, подобна на онази в болниците, но не толкова силна. Стигнаха до втора тежка метална врата — неуязвима за атаки и разбиване. Тейлър и Нюман вдигнаха глави към охранителната камера високо на тавана над вратата. Секунда по-късно тя забръмча и се отвори. Тръгнаха по други два по-малки криволичещи коридора, минаха през още две непробиваеми врати и се приближиха до стаята за разпити по средата на друг безличен коридор.

Стаята беше квадратна, пет на пет метра, със светлосиви стени от пенобетон и бял линолеум на пода. В средата имаше квадратна метална маса с два метални стола, поставени един срещу друг. Масата беше занитена за пода. До столовете бяха занитени и две двойки много дебели метални скоби. На тавана, точно над масата, две флуоресцентни тръбни лампи в предпазни метални решетки обливаха стаята в ярка светлина. Хънтър забеляза и четирите камери за видео наблюдение, по една във всеки ъгъл на тавана. До едната стена имаше апарат за охлаждане и дозиране на вода, а северната стена беше заета от голямо еднопосочно огледало.

— Седнете — обърна се Тейлър към Хънтър. — Настанете се удобно. Ще доведат приятеля ви тук. — Тя посочи с глава. — Ние ще бъдем в съседната стая, но ще имаме очи и уши тук.

Без да добавят нищо повече, Тейлър и Нюман излязоха от стаята за разпити. Тежката метална врата се затвори зад тях и Робърт остана сам в клаустрофобичното квадратно помещение. От вътрешната страна на вратата нямаше дръжка.

Той си пое дълбоко дъх и се наведе над металната маса с лице срещу стената. Беше седял в стаи за разпити безброй пъти, очи в очи с хора, които се оказваха много жестоки, брутални и садистични убийци, някои от тях серийни. Но от първия си разпит не беше чувствал задавящото вълнение на трепетно очакване, което сега го сграбчи за гърлото. И това чувство никак не му харесваше.

Вратата отново забръмча и започна да се отваря.