Престъпен ум

32.

Точно в седем и половина сутринта тежката метална врата на коридора с килиите на подземно ниво пет в сградата на ОБН забръмча и започна да се отваря. Коридорът зад нея беше широк, добре осветен и дълъг седемдесет и пет метра. Стената от пенобетон вдясно беше боядисана в матов оттенък на сивото. Лъскавият пластмасов под беше почти в същия цвят, само че малко по-тъмен, с две насочващи жълти линии по края. От лявата страна бяха наредени десет строго охранявани килии, всяка отделена със стена, широка колкото самата килия, или около три метра. Нямаше метални прегради. Фасадите на килиите бяха от много дебел, нечуплив плексиглас. Върху плексигласа, разположени в грозд в средата и на метър и половина от пода, имаше осем малки дупки, през които се разговаряше, с диаметър един сантиметър. Всички килии бяха празни и с угасени лампи, с изключение на една в дъното на коридора. Стъпките им отекваха. Въпреки че работеше във ФБР от няколко години и често посещаваше сградата на ОБН, Тейлър за пръв път слизаше в подземно ниво пет. И Хънтър не беше идвал тук.

В дългия коридор определено имаше нещо злокобно и зловещо, сякаш току-що бяха прекрачили прага между доброто и злото. Въздухът вътре беше твърде студен и гъст и се дишаше трудно.

Тейлър направи всичко възможно да се пребори с неприятните тръпки, които полазиха по гърба ѝ, докато крачеше към килията, но за жалост не успя. Нещо в това място ѝ напомняше за обитаваните от духове къщи на Хелоуин, от които се страхуваше, когато беше дете.

— Не знам за теб — каза тя, опитвайки се да успокои треперещото си тяло, — но аз предпочитам да сме в стаята за разпити.

— За съжаление нямаме избор — отговори Хънтър, докато обувките им потракваха върху лъскавия под с всяка крачка. Той изведнъж спря и се обърна с лице към Тейлър. — Кортни, нека да ти кажа нещо за Лушън. — Гласът му беше малко по-силен от шепот. Той не искаше ехото да го отнесе до последната килия. — Той винаги е обичал да играе игри — логически, и е много добър в това. Сега вероятно е още по-добър. Сигурен съм, че ще вземе на прицел теб, а не мен. Ще се опита да ти влезе под кожата с подмятания, намеци, преки обиди и нападки и така нататък. Някои вероятно ще бъдат много неприятни. Бъди готова за тези неща. Не му позволявай да ти въздейства. Успее ли да проникне в съзнанието ти, Лушън ще те разкъса.

Тейлър направи физиономия, сякаш вече знаеше всичко това.

— Аз съм голямо момиче, Робърт. Знам как да се грижа за себе си.

Хънтър кимна. Искрено се надяваше тя да е права.