Престъпен ум

101.

Хънтър не за пръв път гледаше в дулото на пистолет. И не за пръв път се намираше в ситуация на живот и смърт, но Призрака беше твърде далеч, за да стигне до него навреме, и твърде близо, за да може да отскочи встрани или да се хвърли на пода, за да избегне куршума.

Този път нямаше изход.

В частта от секундата, преди Призрака да натисне спусъка, Хънтър си помисли само колко много съжалява, че не можа да защити Тейлър и че не успя да изпълни обещанието, което беше дал на Джесика, докато държеше в обятията си осакатеното ѝ тяло.

Въпреки онова, което предстоеше, Робърт не затвори очи. Дори не мигна. Нямаше да достави това удоволствие на Призрака. Очите му останаха приковани в лицето му. И затова видя как главата му експлодира.

Изстрелът беше безупречен. Куршумът улучи Призрака в лявото слепоочие. Кухият му връх мигновено се напълни с телесни течности и тъкани и го принуди да се взриви, докато минаваше през стената на черепа и мозъка на Призрак, жестоко разкъсвайки всичко по пътя си.

Взривяващият ефект на патрона с кух връх намалява значително скоростта на куршума и в повечето случаи няма изходна рана. Куршумът обикновено засяда в мишената. От такова близко разстояние обаче силата на патрона .45 калибър беше повече от достатъчна, за да изстреля куршума през обръснатата глава на Призрака.

Когато това се случи, изходната рана от взривил се патрон «Сивил Дефенс» .45 е внушителна. В случая с Призрака тя беше с големината на грейпфрут. Половината от дясната страна на лицето му, от ухото до края на главата, се взриви, сякаш от голямо яйце се излюпи извънземно същество. По стените и командното табло вдясно от него се разплискаха кости, кръв, мозъчна тъкан и кожа, покривайки всичко с лепкава червена каша.

Ужасяващо силният звук на изстрела накара Хънтър да трепне, но той пак не затвори очи. Видя как гневът, решителността и злото изчезнаха от очите на Призрака, а после тялото му се повдигна над пода от ударната сила на куршума, стовари се върху командното табло и се свлече на земята като празен брашнен чувал. Около главата му бързо започна да се образува локва кръв.

Пистолетът му също падна върху командното табло, но се плъзна до другия край на стаята и се спря някъде зад кашоните.

Сърцето на Робърт препускаше бясно в гърдите. Във всяка вена в тялото му нахлу адреналин, който го накара да се разтрепери. Погледът му най-после се отмести към Лушън. Хънтър видя тънката струйка пушек, разнасящ се във въздуха от изстрела, но отново преди да реагира, Лушън вече бе насочил към него пистолета на Тейлър.

— Стой там, където си, Робърт. Наистина не искам, но ако се наложи, ще те прострелям право в сърцето. Знаеш, че говоря сериозно.

Хънтър се втренчи в него, без да може да скрие изненадата си от онова, което той току-що беше направил.

— И без това никога не съм го харесвал — обясни Лушън с обичайния си хладен маниер. — Той беше тъп, садистичен хлапак без цел, който е бил травматизиран като малък и затова обичаше да изтезава и да убива хора само за удоволствие.

Коментарът беше забавен, идвайки от Лушън.

— И срокът му на годност току-що изтече — добави Лушън без абсолютно никакво угризение или съжаление в тона си. — Като предишните. Те всички го правят на края, затова просто си намирам друг малък помощник.

Робърт се беше съсредоточил върху пистолета в ръката му.

— Ако искаш, вярвай, но нямах намерение да убивам агент Тейлър, освен ако не е крайно необходимо, но за жалост тя засегна много деликатна тема по отношение на Призрака. Той произлизаше от абсолютно ненормално семейство. И двамата му родители са го малтретирали физически и психически по начини, които дори на мен ми е трудно да си представя. Принуждавали го непрекъснато да ходи гол вкъщи и постоянно му се подигравали, особено заради мъжествеността му, наричайки го с обидни имена. Досещаш ли се коя е била една от обидите?

— Пигмейска пишка — промълви Хънтър.

Лушън кимна.

— Точно така. За съжаление агент Тейлър му каза същото.

У един силно травмиран и психически неуравновесен човек една-единствена дума, звук, цвят, образ, миризма… куп обикновени неща лесно могат да отворят ужасно болезнена рана. Реакцията на такъв човек е непредсказуема, но когато е склонен към насилие, в нея почти винаги присъства насилие. В случая с психопат като Призрака подобна реакция обикновено е фатална.

— Когато станал на седемнайсет — продължи Лушън, — на Призрака най-после му писнало. Завързал баща си за леглото, кастрирал го и оставил кръвта му да изтече, докато умре. След това направил на каша главата на майка си с бейзболна бухалка. Той беше твърде увреден. Знаех, че и без това скоро ще трябва да се отърва от него.

Въпреки кървавия хаос в контролната стая Хънтър положи усилия да разсъждава колкото е възможно по-ясно. Припомни си главната си грижа и обърна глава да погледне коридора зад себе си. Очите му съзряха тялото на Кортни на пода и сърцето му отново се сви. Той пак насочи погледа си към Лушън.

— Пусни Мадлин, Лушън — повтори Хънтър. — Моля те. Ако искаш друга жертва, вземи мен. Тя не означава нищо за теб.

— Вярно е и именно заради това би трябвало да я убия, Робърт. Защото тя не означава нищо за мен. Ти обаче беше най-добрият ми приятел. Ние с теб имаме минало. Защо да убивам теб вместо нея?

— Защото вече взе половината ми живот, когато ми отне Джесика. А аз знам, че не обичаш да оставяш нещата недовършени.

Колкото и да се опитваше да ги прикрие Хънтър, Лушън долови неподправени чувства в гласа му.

— И ето сега имаш тази възможност, Лушън — добави Хънтър. — Пусни Мадлин и довърши онова, което започна с мен, защото ако не го направиш, ще те убия.

Въпреки сериозността в думите си той говореше така, сякаш се обръщаше към някого в библиотека, с тих и спокоен глас.

— Добре — каза Лушън и пристъпи към окървавеното командно табло. Оръжието му все още беше насочено към сърцето на Хънтър. — Да видим дали държиш на думата си, Робърт. — Той щракна лостче на таблото и вратата в дъното на коридора отново се отвори.

Хънтър се обърна към коридора.

Мадлин веднага вдигна глава. Изглеждаше още по-вцепенена отпреди.

Хънтър знаеше, че тя е чула двата изстрела, които несъмнено я бяха уплашили и накарали да си мисли най-лошото за случващото се навън и онова, което ще стане с нея.

Мадлин дишаше учестено панически и в момента нищо на света не можеше да я накара да престане да трепери.

Лушън врътна глава към коридора.

— Да отидем при нея, а? Имам една последна изненада за теб.