Престъпен ум

61.

Хънтър престана да чете и затвори тетрадката.

Специален агент Тейлър неспокойно отстъпи крачка назад и изпи остатъка от уискито си на една глътка.

— Къде са другите? — попита Робърт и кимна към тетрадката.

— Тази е единствената — отвърна Кенеди. — В другите тетрадки, намерени в къщата в Мърфи, няма нищо. Няколко рисунки и скици, но нищо друго. Нищо като това.

— Трябва да има още. — Гласът на Хънтър прозвуча малко озадачено. — Сигурен ли си, че агентите са проверили всички книги и тетрадки, които са открили?

— Да — потвърди Кенеди. — Лушън сигурно ги държи другаде или дори разпръснати на различни места. Не бих се изненадал. Това е още нещо, което трябва да разберете по време на разпитите.

Погледът на Хънтър стана по-твърд.

Кенеди го разчете. Умората започна да личи в дрезгавия му глас, който вече приличаше на грачене.

— Виж, Робърт, няма как да одобря онова, което е извършил Лушън, но ако си прав и той е записал в тетрадки всичко, което е направил и изживял, тогава стореното е сторено и не може да се промени. Ако тетрадките наистина съществуват, по-добре да ги намерим. Първо, те ще представляват доказателство в случай със серийни убийства, който несъмнено ще влезе в историята. Второ, познанията за психиката и поведението на престъпника, които ще получим от тези записки и текстове, може да променят съотношението на силите в борбата ни срещу рецидивисти, упражняващи крайно насилие. Като полицай и психолог, ти знаеш много добре това, Робърт.

Хънтър нямаше довод, с който да възрази.

— Нямаше ли нищо в складовото помещение в Сиатъл? — попита Кортни.

— Не, освен фризера с отрязаните части на тела — отговори Кенеди.

Тримата се замислиха.

— Проверих в шерифския отдел на окръг Скот, Мисисипи — продължи по-нататък Кенеди. — Преди двайсет и една години Джед Дейвис и приятелката му Мелани Роуз са били намерени заклани в къщата в покрайнините на Форест Сити, където са живеели. Намерила ги майка ѝ, която отишла да им занесе домашно приготвен ябълков пай два дни след произшествието. Никой не е арестуван. — Кенеди млъкна за ефект и за да си поеме дъх. — Според съдебния лекар главата на Мелани Роуз била отсечена с кухненски нож и оставена на масата в дневната. Това било първото нещо, което видяла майка ѝ, когато надникнала през прозореца. — Той погледна Хънтър. Изражението на лицето му беше мрачно. — Убил я е само защото е била там, Робърт. Заклал я е за чисто удоволствие.

Хънтър затвори очи и стисна устни.

— Ти прочете разказите — добави директорът. — Написани са в деня, след като Лушън е убил двамата. Мисълта и думите са ясни и свързани, а не истерични или поне нервни. Всички знаем, че това говори за емоционално равнодушие. Както ти каза, разказите му са като изследване на онова, което става в ума на един зловещ убиец — как мисли, какво чувства и какво го мотивира — преди, по време и след всяко нападение. Наречи ме егоист, Робърт, но аз искам тези знания. Нуждаем се от тях. Ако тетрадките съществуват, искам ги.

Хънтър се приближи до прозореца и погледна навън. Нощта и дъждовните облаци бяха затъмнили небето, но това някак му помогна да види нещата по-ясно и да проумее нещо, което досега не разбираше. И се прокле, че не го е осъзнал по-рано.

— Мисля, че ще ги имаш, Ейдриън. Защото Лушън иска да ги имаш.

Тейлър се намръщи и го погледна накриво.

— Какво искаш да кажеш?

— Всичко е било планирано — заяви Хънтър.

Погледите на Кортни и Кенеди станаха още по-озадачени.

— Какво е било планирано, Робърт?

— Да го заловим. — Хънтър се обърна с лице към тях. — Е, може би моментът не е бил изчислен сто процента. Може би Лушън е искал да продължи да убива още известно време. Не е можел да предвиди произшествието в Уайоминг, което ни доведе до него, но според мен винаги е разчитал, че един ден ще бъде заловен.

Кенеди се замисли и след няколко секунди разбра какво има предвид Робърт.

— Защото какъв е смисълът да напише енциклопедия за убиването и поведението и мотивацията на убиеца, ако никой няма да я прочете… или да я изучава, нали?

Хънтър се съгласи мълчаливо.

Тейлър обаче не беше толкова убедена.

— Да, но тогава защо ще иска да го хванат? Можеше да уреди тетрадките да бъдат предадени на ФБР или да ги изпрати анонимно.

— Това не би имало същия ефект — възрази Хънтър.

— Робърт е прав — подкрепи го Кенеди. — Само тетрадките не биха имали същата «тежест», ако не сме хванали извършителя. Щеше да ни отнеме много повече време, защото щяхме да се съмняваме дали написаното не е измама. Арестът на Лушън… разпитите, насочването към останките на жертвите… всичко увеличава достоверността на дневниците. — Той млъкна, когато го осени друго прозрение, и погледна Хънтър. — И затова повика теб.

Робърт изпусна затаения си дъх и кимна.

— Защото ти добавяш още по-голяма достоверност на характера и личността му. Учили сте заедно в университета. Живели сте в една стая в общежитието. Били сте най-добри приятели. Знаеш колко интелигентен е Лушън и той е сигурен, че ще потвърдиш това. — Кенеди заобиколи бюрото. — Обзалагам се, че разчита на теб да си спомниш разговора за «енциклопедията на убиването», който сте водили. Знаел е, че помниш Сюзън Ричардс. Ти винаги си бил главна част от плана му, Робърт.

— Затова сега, когато достоверността му е повече от потвърдена — намеси се Кортни, — защо не го попиташ за тетрадките? Ако си прав и от самото начало идеята е била ФБР да ги получи, той би трябвало да съобщи информацията.

— Не, няма да го направи — отвърна Хънтър. — Още не.

— И защо?

— Защото още не е приключил.