Престъпен ум

106.

Четири часа по-късно

Бомбоубежището гъмжеше от служители на ФБР. Телата на Кортни Тейлър и Призрака бяха сложени в чували с ципове и откарани на летището, откъдето щяха да бъдат транспортирани със самолет до главния съдебен лекар в Куонтико.

Агентите от екипа на Броуди стигнаха до болница «Андроскогин Вали» в Берлин за рекордно време. Лекарите все още оперираха Мадлин Рийд, но бяха казали на агентите, че поради нестабилното състояние на организма ѝ — недохранване и частична дехидрация — шансовете ѝ за оцеляване не са от най-добрите. Но докато има живот, има надежда.

Хънтър и Ейдриън Кенеди бяха в контролната стая на бомбоубежището. Робърт му беше разказал всичко, което се беше случило, откакто загубиха сателитната връзка помежду си на летището.

Кенеди го изслуша с мрачно изражение на лицето и без да го прекъсва. Когато Хънтър му каза как агент Тейлър беше екзекутирана от упор и причината за разстрела ѝ, той затвори очи и отпусна брадичка на гърдите си. Хънтър го видя как потрепери от гняв.

— Как се случи това, Робърт? Как така онзи тип Призрака ви е чакал? Не може да е бил тук през цялото време.

— Вероятно не.

— И все пак ви е чакал. Откъде е знаел точно кога ще дойдете?

— Не е знаел.

Изражението на Кенеди стана раздразнено.

— Какво искаш да кажеш, Робърт?

Обмисляше този въпрос от известно време.

— ФБР има тайни процедури, които се задействат само ако се спомене някаква кодова дума или се въведе кодов номер, нали?

Кенеди кимна и се замисли.

— Имаш предвид, че Лушън е имал латентна процедура? Предварително планирана стратегия, в случай че бъде заловен?

— Сигурен съм — потвърди Хънтър. — Има причина да е успял да изтезава и да убие толкова много хора в продължение на толкова много години, без никой да заподозре абсолютно нищо, Ейдриън, дори хора, близки до него. И причината е, че е отлично подготвен. Той е методичен, педантичен, дисциплиниран и много добре организиран. Случилото се тук е планирано отдавна.

Докато Кенеди размишляваше върху думите на Хънтър, погледът му отново обходи стаята и се спря на локвата кръв до вратата, водеща към коридора — кръвта на агент Тейлър. В очите му се сблъскаха тъга и гняв.

— Сигурен съм, че Лушън каза истината, че е оставил на Мадлин храна и вода за няколко дни — продължи Хънтър. — Но една обикновена кодова дума или сигнал биха задействали плана му. Ако ние не бяхме тук, Призрака пак щеше да дойде, за да поддържа живота ѝ. Той очевидно е имал достатъчно време, защото е успял да я нахрани и да ѝ даде вода, за да я предпази от дехидрацията. Знаел е, че няколко дни след кодовия сигнал Лушън ще накара онези, които са го задържали, да го доведат тук.

Кенеди мълчеше и обмисляше информацията.

— Призрака не е бил първият му «чирак» — добави Хънтър. — Лушън каза така.

Кенеди го погледна заинтригувано.

— Каза, че срокът на годност на Призрака е изтекъл като на всички предишни «чираци». Всички го правели, затова просто си намирал нов малък помощник. Убеден съм, че единствената причина Лушън да си намира чираци, е за да осъществява подобни планове, ако се наложи. Намирал ги е, обучавал ги е на процедурите, държал ги е известно време и после се е отървавал от тях, намирал си е нов и процесът е започвал отново.

— Защото накрая те са се превръщали в бреме — отбеляза директорът. — В излишен риск.

Хънтър кимна.

Кенеди пак не изглеждаше напълно убеден.

— Но за да задейства процедурата, Лушън трябва да е дал кодовата дума или сигнал на Призрака. Как го е направил?

— С телефонно обаждане?

Кенеди поклати глава.

— Той нямаше достъп до телефон. Не му разрешавахме да се обажда. Беше изолиран от външния свят.

— Само откакто са го прибрали от ФБР. Но е бил арестуван от шерифския отдел в Уийтланд, Уайоминг. Говорил ли е по телефона тогава?

Кенеди затвори очи, сякаш изпита болка.

— Кучи син — промълви той. Сега си спомни, че в доклада за ареста бе прочел, че на арестанта е бил разрешен един телефонен разговор. Никой не отговорил на обаждането. Кодов телефонен номер — линия, която звъни само в случай на… Това е бил кодовият сигнал. — Как е влязъл тук Призрака? — попита Кенеди. — Ти каза, че вратата на тази адска дупка е била заключена с катинар отвън.

— Последната стая вдясно в коридора — отговори Хънтър. — Вътре има врата, която води в друг коридор, към изход в задната част на къщата. Влязъл е от там. Първата стая вляво — Хънтър посочи към коридора — е помещение за наблюдение с два компютърни монитора. Лушън е скрил осем детектора за движение с камери за видео наблюдение навън. Щом в обсега на камерите помръдне нещо, в бомбоубежището светва червена алармена лампа. — Той посочи червената крушка на стената зад Кенеди. — Едната камера е поставена на дърво в края на пътеката, водеща към предната страна на къщата.

— Където си спрял джипа.

— Да. Призрака е имал повече от достатъчно време да изведе Мадлин от килията — последната стая вляво, да я завърже за стола и да се вмъкне в кашона.

Кенеди се обърна и погледна купчината кашони в тъмния ъгъл.

— Скрил се е там?

Хънтър кимна.

— Той беше дребен и според Лушън е бил гъвкав като акробат. — Последва неловко мълчание. — Всичко е било репетирано, Ейдриън. Влязохме в капан и съжалявам, че не го предугадих.

— Много добре подготвен капан — съгласи се Кенеди. — Лушън е поставил теб и агент Тейлър под невероятен натиск да бързате, за да спасите живота на заложницата. Постави теб под още по-голямо психическо напрежение, като разкри, че той е убиецът на годеницата ти само няколко минути преди да го принудиш да ви доведе тук. Вратата е била заключена с катинар отвън, за да мислим, че е действал сам. Не е имало причина ти или агент Тейлър да заподозрете, че тук ще ви чака някой.

— Трябваше да огледам стаята по-внимателно. Ужасно съжалявам за случилото се с Кортни.

Двамата се умълчаха.

— Лушън няма да престане да убива — заяви Кенеди. — И двамата с теб го знаем. И когато отново убие, ще тръгнем по следите му и ще открием.

— Не, няма.

Кенеди го погледна гневно.

— Той е убивал двайсет и пет години, без да знае никой, Ейдриън. Не оставя улики. Не следва определена схема и не повтаря един и същ метод на действие. Убивал е безразборно — стари, млади, мъже, жени, блондинки, брюнетки, американци, чужденци. За него нищо няма значение, освен опита. Той може да убие някого още днес. Нищо чудно вече да го е направил. Може да открием трупа и да претърсим местопрестъплението и пак да не успеем да установим със сигурност дали убиецът е Лушън или не.

— Значи вярваш в това, което ти е казал? — попита Кенеди. — Че никога повече няма да го видим?

Хънтър кимна.

— Освен ако не го надхитрим.

— И как предлагаш да го направим?

— Може да намерим нещо в тетрадките му.

Кенеди отмести поглед към покритите с прах тетрадки на лавиците.

— Това са тетрадките, които търсеше — обясни Хънтър. — Лушън ми каза, че ни оставя подарък. Е, това е. Има общо петдесет и три. Всяка съдържа двеста и петдесет-триста страници.

Кенеди се приближи до едната лавица, извади произволно тетрадка и я разгърна. Страниците бяха изписани на ръка. Нямаше дати и не се споменаваше определено време. Групите изписани страници бяха отделени с бели листа, сякаш да се обособят в безименни глави.

— Не знам какво точно ще намерим в тях, докато не прочетем задълбочено всичките — каза Хънтър, — но имам идея.

— Слушам.

— Прелистих две от тях, преди ти да дойдеш тук. Съдейки по онова, което видях, тетрадките описват не само чувствата на Лушън, душевното му състояние, какво е изпитвал преди и след убийствата, различните му методи на действие и така нататък, но и всичко, което е направил, всеки, когото е срещнал, и всички места, където е ходил, откакто е започнал да пише енциклопедията си за убиване, включително скривалищата като това. Места, които никой не знае.

Кенеди схвана бързо.

— А в момента трябва да се скрие някъде. Къщата в Мърфи и това бомбоубежище не са единствените две места за криене, държане в плен и изтезания, с които той разполага.

— Именно.

Кенеди се замисли.

— Проблемът ни е, че ако си прав, Лушън може вече да е на половината път дотам и съм убеден, че няма да се крие дълго на едно и също място. Ще се организира бързо и после вероятно ще изчезне.

Хънтър не каза нищо.

Кенеди отново погледна към лавиците. Петдесет и три тетрадки, по около триста страници всяка. Хънтър видя съмнението в очите му.

Нужни бяха хора, които да прегледат бързо страниците, търсейки нещо специфично. В случая — място.

Кенеди погледна часовника си.

— Ако започна да ги събирам сега, когато занеса тетрадките в Куонтико, екипът ще ме чака.

— Значи ако сме достатъчно бързи, до сутринта списъкът ще бъде готов.

— И после ще нападнем едновременно всяко място в списъка — потвърди Кенеди.

— Знам, че вероятността е малка, но с Лушън трябва да използваме всеки шанс, защото няма да имаме много. — Хънтър се приближи до лавиците и взе осем тетрадки напосоки.

— Какво правиш? — попита Кенеди.

— Аз съм най-бързият четец, който можеш да намериш.

Кенеди знаеше, че това е вярно.

— Ще прегледам тези тетрадки, а хората ти ще прочетат останалите. След няколко часа ще имаш моя списък. — Хънтър тръгна към изхода.

— Къде отиваш?

— В болницата. Обещах на Мадлин, че ще бъда там.

Кенеди знаеше, че търсенето на скривалища не е единствената причина Хънтър да иска да прегледа тетрадките. Ако можеше, щеше да вземе всичките.

— Робърт! — извика директорът.

Хънтър спря.

— Откъсът за Джесика в някоя от тези тетрадки няма да облекчи болката ти. Знаеш го. Напротив, ще разпали гнева и скръбта ти.

Хънтър се втренчи в него.

— Както казах, Ейдриън, ще имаш списъка ми след няколко часа — рече той и тръгна нагоре по стълбите на сатанинското подземие.