Престъпен ум

7.

Тонът на Кенеди накара Хънтър да повдигне дясната си вежда за част от секундата. Той се обърна към агент Тейлър и зачака.

Тя прибра косата си зад ушите и започна:

— Фордът «Таурус» принадлежал на един от клиентите, които са закусвали в заведението онази сутрин. Според шофьорската книжка името му е Лиъм Шоу, роден на тринайсети февруари 1968 година в Медисън, Тенеси. — Тейлър млъкна и се вгледа в Хънтър, опитвайки се да забележи някакви знаци, че името му е познато, но не видя нищо.

— Според шофьорската книжка? — попита Хънтър, стрелкайки с поглед ту Тейлър, ту Кенеди. — Значи имате съмнения. — Това не беше въпрос, а по-скоро твърдение.

— Името съвпада — отговори Кенеди. — Всичко изглежда достоверно.

— Но вие все пак се съмнявате — настоя Хънтър.

— Проблемът е, че… — каза Тейлър — всичко изглежда наред, ако се върнем назад най-много четиринайсет години. Преди това… — Тя леко поклати глава. — Не можем да открием нищо за Лиъм Шоу, роден на тринайсети февруари 1968 година в Медисън, Тенеси. Той сякаш не е съществувал преди това.

— И съдейки по начина, по който ме наблюдавахте, когато споменахте името му, търсехте знаци, че го познавам. Защо? — попита Хънтър.

Тейлър изглеждаше смаяна. Тя се гордееше с безизразното си лице и че умее да изучава хората, без те да забележат, но Хънтър бе прочел мислите ѝ.

Кенеди се усмихна.

— Казах ти, че е добър.

Тейлър сякаш не обърна внимание на забележката.

— Господин Шоу е бил арестуван на място от шериф Уолтън и заместника му — продължи тя. — Уолтън обаче бързо осъзнал, че е попаднал на нещо, с което той и малкият му отдел няма да могат да се справят. Регистрационните табели на форда били от Монтана и той ги проверил. И след това шерифският отдел в Уайоминг нямал друг избор, освен да ни предаде случая. — Тейлър млъкна, започна да рови в съдържанието на куфарчето си и извади друг документ. — И това е вторият неочакван обрат в историята. Фордът не е регистриран на името на господин Шоу, а на някой си Джон Уилямс от Ню Йорк.

Тя даде документа на Хънтър.

Той погледна бегло листа.

— Изненада — намеси се Кенеди. — На адреса, на който е регистрирана колата, няма никакъв Джон Уилямс.

— Джон Уилямс е често срещано име — отбеляза Хънтър.

— Да — съгласи се Тейлър. — Само в Ню Йорк има близо петнайсет хиляди.

— Но вие сте задържали господин Шоу, нали? — попита Хънтър.

— Точно така — потвърди Тейлър.

Хънтър погледна капитан Блейк, все още леко озадачен.

— Тогава разполагате с господин Шоу, който явно е от Тенеси, с две неидентифицирани женски глави и превозно средство с номера от Монтана, което е регистрирано на някой си господин Уилямс от Ню Йорк. — Хънтър повдигна рамене. — Първият ми въпрос остава. Защо сте в Лос Анджелис? И защо аз съм тук, а не у дома да си приготвям багажа? — Той отново погледна часовника си.

— Защото господин Шоу не иска да говори — отвърна Тейлър. Гласът ѝ все още беше спокоен.

Хънтър се втренчи изпитателно в нея.

— И как това отговаря на моя въпрос?

— Твърдението на агент Тейлър не е сто процента вярно — обади се Кенеди. — Държим господин Шоу в ареста от четири дни. Той беше прехвърлен при нас в деня, след като бе задържан. Намира се в Куонтико. Възложих случая на агент Тейлър и агент Нюман.

Хънтър отмести очи към Тейлър само за секунда.

— Но както каза агент Тейлър… — продължи Кенеди — господин Шоу отказва да говори.

— Е, и? — прекъсна го капитан Блейк, леко развеселена. — Откога това пречи на ФБР да изтръгва информация от когото и да е?

Кенеди остана невъзмутим от язвителната забележка.

— По време на разпита снощи — обясни той — господин Шоу най-после проговори за първи път. — Директорът млъкна и се приближи до големия прозорец на източната стена. — Каза само шест думи.

Хънтър зачака.

— Изрече: «Ще говоря само с Робърт Хънтър».