Престъпен ум

108.

Хънтър бързо излезе от стаята на Мадлин и намери тоалетна в дългия и безлюден коридор. Влезе вътре, извади мобилния си телефон и набра номера на Кенеди. Знаеше, че директорът сигурно е буден.

Кенеди отговори на второто позвъняване.

— Прегледа ли вече всичките тетрадки?

— Почти — отговори Хънтър. — Остава още една. Как се справя екипът ти?

— Всеки е прочел по четири тетрадки — обясни Кенеди, — но имам девет души, по пет тетрадки на всеки. С тази скорост до разсъмване ще имаме списък.

— Чудесно, обаче ще трябва да им кажеш да се върнат отначало и да започнат отново. Трябва да търсят нещо друго, освен местата и да съставят друг списък.

Хънтър си представи как Кенеди се мръщи.

— Какво? Какво имаш предвид, Робърт? Какво друго? Какъв друг списък?

Хънтър му разказа набързо.

— Защо?

Робърт му обясни и Кенеди се замисли.

Последва дълго мълчание.

— Да ме вземат дяволите — възкликна Кенеди. — Мислиш, че…

— Това е друга вероятност. Разбрахме се да проверим всяка вероятност.

— Абсолютно — съгласи се Кенеди. — Ако си прав, Робърт, може да имаме резултат. Проблемът е, че този резултат може да дойде утре, следващата седмица, следващия месец или по някое време през следващите двайсет-трийсет години. Няма как да знаем.

— Готов съм да чакам, само и само да спипам Лушън.

— Добре, но след малко екипът ще приключи със списъка на местата, а ти знаеш, че не можем да губим време, затова нека първо да съставят този списък и после ще им кажа да започнат отначало.

— Хубаво. До час ще имаш моя списък с местата. — Хънтър затвори и се върна в стаята на Мадлин.

Той прегледа последната тетрадка, която беше взел със себе си, за трийсет и една минути. Нямаше нови места. Списъкът му съдържаше три места. Той ги изпрати на Кенеди със съобщение по мобилния телефон, върна се на първата тетрадка и започна отначало.

Когато Кенеди му се обади в 11:22 преди обяд, очите на Хънтър бяха зачервени от четене и умора.

— Реших, че ще искаш да знаеш — каза Кенеди. — Имаме общо петнайсет места, разпръснати в петнайсет щата. Екипите на ФБР и специалните части вече се подготвят. Би трябвало да можем да организираме масирана атака след час-час и половина.

— Звучи добре — отвърна Хънтър.

— Докъде стигна с втория списък?

— Приключвам. Дай ми половин час. Как се справя екипът ти?

— Изтощени са. Карат я на силно кафе. Викат им «взводът с розовите очи».

— Да, и аз съм един от тях.

— И те трябва да са готови до час. Как е Мадлин?

— Все още не реагира.

— Съжалявам.

— Ще се оправи. Тя е силна жена.

Кенеди не можа да не се възхити на увереността в гласа на Хънтър.

— Знаеш какво да направиш, щом получиш новия списък, нали, Ейдриън?

— Да, разбира се.

Те затвориха.

Двайсет и четири минути по-късно Хънтър завърши новия списък, който съдържаше четири точки. Изпрати го на Кенеди и след пет секунди получи отговор: «Ще задействам процедурите веднага щом имам всичко. Нахлуването в скривалищата ще бъде след петдесет и три минути. Ще те държа в течение».