Престъпен ум

105.

Когато джипът потегли, Хънтър се обърна към агент Броуди.

— Минали сте по този път и не сте видели Лушън? — отново попита той.

— Не — потвърди Броуди.

Хънтър отмести поглед към гората около тях.

— Има друг път до къщата — добави Броуди.

Робърт го погледна.

— Вижда се на сателитна снимка или на карта — обясни агентът. — Заобикаля и води до задната страна на постройката.

Хънтър вече подозираше, че има и друг път, по който се стига до къщата, защото Призрака сигурно беше дошъл с кола. Нямаше как да е вървял пеша.

— Да вървим — каза той.

Те бързо тръгнаха към къщата. Другите двама агенти ги видяха и се присъединиха към тях. Минаха покрай стълбището, водещо към сатанинското подземие, и продължиха към задната част на къщата.

Задният двор беше занемарен като сградата. Лушън беше казал истината. Имаше малко езеро, или по-скоро нещо, което някога е било езеро. Сега представляваше грозна кална локва. Имаше и широка бетонна пътека, напукана и осеяна с дупки. От дясната ѝ страна беше паркиран очукан петнайсетгодишен «Форд Бронко». Всички извадиха оръжията си и бавно и предпазливо се приближиха до колата. Вътре нямаше никого. Несъмнено беше на Призрака.

Този път беше ред на Броуди да огледа гората около къщата.

— Мислиш ли, че той се придвижва пеша през гората? — попита той.

Хънтър се върна на черната пътека, коленичи и огледа земята на светлината на фенерчето си.

— Не — отвърна след няколко секунди. — Има мотоциклет. — Посочи следите от гуми, които беше открил.

— Каква преднина има?

— Пет, най-много шест минути.

Броуди извади мобилния си телефон.

— Тогава не може да е далеч. Ще се обадя на директора Кенеди. Той ще организира блокади на пътищата по периметъра.

Хънтър затвори очи и се прокле, че не го е предвидил. Не каза нищо на агент Броуди, но знаеше, че блокадите по пътищата няма да свършат работа, не и на това забравено от Бога място и с малкото време, с което разполагаха.

Блокадата на пътищата по периметъра изисква много хора и превозни средства — а Хънтър беше сигурен, че Берлин и Милано в Ню Хампшър нямат такива ресурси. Би се изненадал, ако двете полицейски управления заедно наброяват повече от осем души и четири коли. Кенеди трябваше да поиска помощ от полицията в съседните градове. Най-близкият полеви офис на ФБР беше чак през един щат. Докато Кенеди успее да събере хората, които са необходими за затварянето на всички пътища и пътеки в района, Лушън със сигурност ще бъде в друг щат.

Хънтър знаеше, че нищо от случващото се не е случайно. Лушън не оставяше абсолютно нищо на шанса.