Престъпен ум

29.

Последните няколко думи на доктор Ламбърт накараха всички присъстващи в стаята за конференции да се размърдат неспокойно на местата си.

Кенеди се възползва от възможността и погледна патолога в стаята, доктор Адриана Монтоя. Тя имаше къса черна коса, поразителни светлокафяви очи, пълни устни и малка татуировка на разбито сърце на врата, точно зад лявото ухо.

— Анализът на ДНК може да продължи още два дни — каза доктор Монтоя, наведе се напред и сложи лакти на масата. — По-късно днес може да получим резултатите от теста за пигментацията на кожата и анализа на епидермиса. Има вероятност те да покажат, че парчетата кожа са от пет различни човека. — Тя направи кратка пауза. — Ако случаят е такъв, ще има седем жертви, което прави Лушън Фолтър сериен убиец с много жертви, за когото ФБР разбра едва преди седмица. И трябва да се съглася с доктор Ламбърт. Нивото на бруталност и жестокост на Фолтър е изумително. Двете жертви в багажника на колата му са били обезглавени, а петте в мазето му — одрани.

— Доктор Монтоя леко поклати глава, като се замисли за вероятностите. — И според него това е само началото.

Хънтър забеляза, че последните думи накараха Кенеди да изпита още по-голямо напрежение.

Лио Хърст от ПАКР, на четирийсет и няколко години, с мускулесто тяло, мрачен и навъсен, прелисти страница на документа, сложен на масата пред него, писмен запис на двата разпита.

— Този тип е наясно — каза той. — Знае, че ФБР не отстъпва пред искания на психопати. Каквато и да е ситуацията, ние диктуваме правилата… винаги. Проблемът е, че в случая успя да наклони везните в своя полза и ние не можем да направим много. Той знае, че ще трябва да отиграем топката, защото приоритетът на разследването току-що се промени от арестуване на заподозрян в идентифициране на жертвите.

Вниманието на всички се насочи към него.

— Да предположим, че Фолтър лъже, че това е само началото — продължи Хърст. — Да допуснем, че «вероятните» жертви са седем. Да, има шанс да ги разпознаем всичките без негова помощ, разчитайки на анализа на ДНК и ако всичките са въведени в националната база данни за изчезнали лица. — Той почеса кожата между двете си тънки вежди. — Но дори да успеем да ги идентифицираме без негова помощ, ще сме изправени пред втори проблем.

— Как да открием труповете — каза Кенеди и погледна Хънтър.

— Точно така — потвърди Дион Дъглас, партньорът на Хърст в ПАКР. Той беше афроамериканец, също на четирийсет и няколко години, с обръсната глава и стилна козя брадичка, която несъмнено изискваше грижливо поддържане. — Семействата им ще искат цялата истина. Ще искат телата или останките от тях да им бъдат предадени за подобаващо погребение, а Фолтър знае, че без неговото съдействие вероятно няма да имаме представа как да намерим мястото, където ги е оставил.

Хънтър отново забеляза, че директорът е по-напрегнат от всеки друг в стаята, което беше много необичайно. Ейдриън Кенеди беше в НЦАНП и Отдела по бихейвиористични науки към ФБР, откакто го помнеше. Не се смущаваше лесно от каквото и да е престъпление или извършител, колкото и да са жестоки или необикновени. Хънтър почувства, че има нещо друго, което Кенеди не им казва, или поне не още.

— Да, Фолтър може да лъже, че това е само началото — обади се Дженифър Холдън, — както ти каза. — Тя кимна към Лио Хърст. — И изглежда знае каква игра играе. Знае, че с твърденията си накланя везните в своя полза. Може би трябва да го подложим на тест с детектор на лъжата.

Хънтър поклати глава.

— Дори ако лъже, той лесно ще го надхитри.

— Ще надхитри детектор на лъжата? — изненадано попита Дженифър Холдън.

— Да — абсолютно убедено отговори Хънтър. — Виждал съм го да го прави, ей така, за развлечение, преди двайсет и пет години и предполагам, че е станал още по-добър.

Няколко учудени погледа обиколиха стаята.

— Всички гледахте записа на първия разпит — продължи Хънтър. — Дори софтуерът за лицев анализ не успя да засече значими промени в изражението му. Струва ми се, че Лушън не проявява психологическа реакция към лъжата. Разширяването на зениците и дишането му останаха абсолютно същите през цялото време. Убеден съм, че той е тренирал и ще открием, че дори големината на порите и цветът на кожата му ще останат непроменени. Вероятно разчита на тест с детектор на лъжата. Дали ще го подложим на такъв тест или не, няма никакво значение за него.

Доктор Ламбърт кимна в знак на съгласие.

— Дългите заплетени лъжи изискват определен тип психика и голям талант, за да бъдат изречени убедително. Иска се творческо мислене, интелигентност, контрол, отлична памет и през повечето време — много добри умения за импровизация. И говоря само за обичайни обстоятелства. Когато човек трябва да прави всичко това пред някоя авторитетна личност, например ченге или федерален агент, знаейки, че от това зависи свободата му, тези качества се засилват неимоверно много. Съдейки по това колко убедителен беше Фолтър на първия разпит, няма да се изненадам, ако той надхитри теста с детектора на лъжата.

— Според теб Лушън лъже ли, че това е само началото? — обърна се Тейлър към Хънтър.

— Не, но онова, което мисля аз или някой друг от нас, няма значение. Както каза Лио, Лушън е наясно с играта. Знае, че след онова, което видяхме, не разполагаме с лукса да се съмняваме. В момента той командва положението.

Останалите мълчаха, защото не знаеха какво да кажат.

Хънтър се възползва от тишината и се обърна към човека, който седеше начело на масата.

— Как върви претърсването на къщата, Ейдриън? Някакви новини?

Кенеди го погледна така, сякаш беше прочел мислите му.

Настъпи дълго мълчание, изпълнено с тревожност.

— Всъщност това е истинската причина да сме тук тази нощ — отговори директорът. — Екипът по претърсването е открил нещо в спалнята на Лушън Фолтър. Било е скрито в дюшека на леглото му.

Напрежението в стаята се покачи с няколко градуса.

Всички зачакаха.

— Ето какво са намерили.

Кенеди натисна бутона на малко дистанционно управление на масата пред себе си и на белия екран на отсрещната стена се появи изображението на затворената дървена кутия, която бяха открили Голдстайн и Рейна.

— Прилича на кутия за огнестрелно оръжие — отбеляза Дион Дъглас. — Достатъчно голяма е да побере картечен пистолет или разглобена далекобойна пушка. Отворили ли са я?

Кенеди кимна.

— За съжаление вътре не е намерено оръжие — отвърна той.

— А какво? — попита Тейлър.

Погледът на Кенеди обходи присъстващите и се спря на Хънтър. Той отново натисна бутона на дистанционното.

— Това.