Престъпен ум

68.

В контролната стая в сектора с килиите директорът Кенеди чу четирите имена, които изреди Лушън пред Хънтър и Тейлър, и незабавно започна да говори по телефона с един от изследователските си екипи.

— Искам доказателство, че тези хора са реални — каза той на водещия агент. — Номера на социални осигуровки, шофьорски книжки, всичко. — Издиктува първите три имена, възрастта и родните градове точно както Лушън ги бе изброил. — Четвъртата, Лесли Дженкинс, е от Торонто, Канада. Била е студентка в Йейл, вероятно в началото на деветдесетте години. Провери в Йейл и ако се наложи, попитай в канадското посолство във Вашингтон. Освен това искам да знам дали за тези хора е било съобщено, че са изчезнали. Обади ми се веднага. — Той бързо затвори.

Спомни си, че веднъж бе разговарял с един военен експерт по оръжията, постъпил на работа във ФБР. Бяха обсъждали гранатите и зарядите с течен азот. Експертът дори му беше показал реален видеозапис какво се случва с човешкото тяло, когато бъде взривено със суперохладен течен азот. Кенеди вероятно беше виждал повече трупове и бе присъствал на повече местопрестъпления от повечето служители в цялото ФБР, но не беше виждал такова нещо като на онези кадри.

Той се готвеше да се свърже с полевия офис на Бюрото в Ню Хейвън, Кънектикът, и да им каже да изпратят екип на мястото, когато разберат къде точно е, когато Лушън промени играта и попита за Джесика.

— Коя е Джесика? — попита доктор Ламбърт и погледна директора.

Кенеди поклати глава.

— Нямам представа.