Престъпен ум

20.

Нито Нюман, нито Тейлър имаха властта да вземат това решение. Те знаеха само, че човекът, когото са задържали, е отказал да говори и е заявил, че ще контактува единствено с детектив Робърт Хънтър от лосанджелиската полиция. Хънтър беше доведен, но за всички от ФБР той беше само слушател. Работата му бе да накара Лушън Фолтър да говори. Не трябваше да се включва в разследването и определено не беше част от екипа. Това не беше съвместно разследване на лосанджелиската полиция и ФБР.

— Мислех, че нямаш търпение да отидеш на почивка, Робърт — каза Ейдриън Кенеди, гледайки право в уеб камерата.

Хънтър, Тейлър и Нюман се бяха върнали на етажа на ОБН и седяха в просторен кабинет пред огромен плоскоекранен монитор на западната стена. Зелената светлина в горната част на монитора показваше, че вградената камера е включена.

Въпреки че се намираше на по-малко от час път, претоварената програма на директора Ейдриън Кенеди не му позволяваше отново да пътува до Куонтико. Той разговаряше с другите по видео връзка от кабинета си във Вашингтон.

— Този план се провали вчера, когато ти дойде в Лос Анджелис, Ейдриън — хладно отвърна Хънтър.

— Убеден съм, че можем да оправим нещата, Робърт — ако дадеш на агенти Тейлър и Нюман информацията, която им е необходима да действат, мога да ти уредя полет до Хавай с частен самолет довечера.

Хънтър изглеждаше смаян.

— Брей. Толкова ли е хлабав бюджетът на ФБР, че наистина можеш да осигуриш частен самолет да ме закара чак до Хавай от Вирджиния? По дяволите, а в полицията не получаваме достатъчно средства дори да си купим бронежилетки.

— Говоря сериозно, Робърт. Информацията ни трябва.

— На мен също, Ейдриън. — Гласът на Хънтър изведнъж стана сериозен, а погледът му твърд. — Не съм искал всичко това. Ти дойде при мен, забрави ли? Ти ме хвърли в тази каша. Сега съм част от нея, независимо дали това ти харесва или не. Ако мислиш, че ще дам информацията ей така и ще си тръгна като послушно момченце, значи изобщо не ме познаваш.

— Никой не те познава истински, Робърт — отвърна Кенеди, все още със спокоен глас. — Ти винаги си бил загадка още откакто те видях за пръв път. Но сега играеш много рискована игра. Сигурно съзнаваш, че премълчаваш информация, свързана с федерално разследване на убийство. Мога да ти скъсам задника заради това.

Хънтър остана невъзмутим.

— Ако искаш да играем така — монотонно отговори той, — не съм казал категорично на никого, че разбирам какво означава гатанката на Лушън. Не мога да премълчавам информация, с която не разполагам, Ейдриън, защото не си спомням да съм виждал плакати в стаята ми в общежитието, нито се сещам за професор «Лютив сос». — Хънтър млъкна и с периферното си зрение забеляза, че на лицето на агент Нюман се изписа отчаяние. — Ти не си единственият, който знае да играе твърдо, Ейдриън, а аз не съм една от куклите ти на конци.

Кенеди не изглеждаше ядосан или обиден. Всъщност той не очакваше, че Хънтър ще реагира по друг начин, особено след като изгледа записа от стаята за разпити. Към него се бяха обърнали за помощ, от една страна ФБР, а от друга — старият му най-добър приятел.

— Извинявайте, че ви прекъсвам, директор Кенеди — обади се Нюман и се наведе напред, — но заподозреният все още е под наша опека. Ако детектив Хънтър откаже да съдейства, майната му, с извинение. Оставете го да се върне в Лос Анджелис. — Той погледна Хънтър. — Не се обиждайте, приятелю.

Хънтър не показа абсолютно никаква реакция.

— Пак можем да изтръгнем информацията от задържания — продължи Нюман. — Само ми дайте още няколко сеанса с него.

— Разбира се, че можем — отвърна Кенеди. — Защото досега това даде блестящи резултати, нали, специален агент Нюман?

Нюман се накани да каже нещо, но Кенеди вдигна пръст, показвайки, че е чул достатъчно. Изразът в очите му говореше, че обмисля варианти.

— Добре, Робърт — отговори той след няколко секунди мълчание. — Ще играя честно, ако и ти направиш същото. С агент Тейлър ще отидете да огледате къщата в Северна Каролина. Агент Нюман, ти ми трябваш във Вашингтон… днес. Имам нещо друго, което искам да провериш.

Нюман придоби такъв вид, сякаш го зашлевиха през лицето. Той отвори уста да каже нещо, но Кенеди не му даде възможност.

— Днес, агент Нюман. Ясно ли е?

Нюман си пое дълбоко дъх.

— Да.

Кенеди отново се обърна към Хънтър.

— Робърт, никакви игрички повече. Ти знаеш за какво говореше Лушън в гатанката, нали? Знаеш отговорите на въпросите.

Хънтър кимна.

— Хубаво. — Кенеди погледна часовника си. — Извадихме късмет. Северна Каролина е близо и можем да действаме бързо. Агент Тейлър, организирай всичко. Искам ти и Робърт да сте там най-късно до довечера. Да намерим дневника и да започнем да изясняваме как стоят нещата. Обади ми се веднага щом имаш новини, колкото и да е часът. Ясно ли е?

— Да — отговори Тейлър и погледна Хънтър.

Кенеди прекъсна връзката.