Престъпен ум

27.

Екип Б — агенти Мигел Рейна и Ерик Голдстайн, току-що бяха приключили огледа на малката баня и първата стая. Бяха успели да свалят няколко пръстови отпечатъка от двете помещения, но и без задълбочен анализ Голдстайн, експертът по отпечатъците на екипа, можеше да каже, че браздите им изглеждат еднакви, което говореше, че са на един и същ човек. Размерът на отпечатъците от палци показваше, че са на мъж.

От канала на душа те извадиха няколко косъма, всичките къси и тъмнокестеняви на цвят. Високоинтензивният тест с ултравиолетова светлина, който направиха в първата стая и банята, не разкри следи от семенна течност или кръв нито дори по умивалника на банята, където би могло да има кръв от старо порязване при бръснене. Няколко петна, някои малки, други по-големи, заблестяха на пода около тоалетната чиния и на седалката, но това се очакваше. Урината сияе, когато се озари с ултравиолетова светлина. За да бъдат сигурни, те направиха тест с ултравиолетова светлина и на стените. Извършителите често се опитват да прикрият петната от кръв по тях, като ги пребоядисват. Въпреки че са невидими за невъоръжено око, покритите с боя петна от кръв се разкриват ясно на високо интензивна ултравиолетова светлина.

На стените в коридора блеснаха няколко разпръснати точки. Рейна и Голдстайн взеха проби от всичките, но никоя от тях не беше замазана с боя. Двамата агенти се съмняваха, че пробите, които бяха взели от коридора, ще се окажат кръв.

Те се приближиха до последната стая в дъното на коридора, голяма спалня, и спряха на прага, обхождайки с поглед всичко, преди да започнат работа.

Мебелите вътре бяха оскъдни, евтини и различни като в стая в колежанско общежитие, обзаведена с малко пари. Двойното легло до едната стена имаше такъв вид, сякаш беше взето от магазин на «Армията на спасението», както и дюшекът, черно-сивата покривка и калъфките на възглавниците. До същата стена, вдясно от леглото, беше сложено дървено нощно шкафче без чекмеджета, с лампа за четене. По средата на западната стена имаше стар двукрилен гардероб. Единствената друга мебел беше малка библиотека, претъпкана с книги.

— Поне няма да ни отнеме много време — каза Рейна и нахлузи на ръцете си нов чифт латексови ръкавици.

— Да — съгласи се Голдстайн. Въпреки че си беше сложил маска на носа, силната миризма на нафталин пареше ноздрите му.

Те започнаха като в предишните две помещения — с тест с високо интензивна ултравиолетова светлина, и веднага щом включиха лампата, покривката на леглото заблестя като коледна елха.

— Е, няма нищо изненадващо — каза Голдстайн. — Чаршафите, изглежда, никога не са прани.

Въпреки че на ултравиолетовата светлина засияват различни телесни течности — сперма, кръв, вагинален секрет, урина, слюнка и пот, само този тест не може да потвърди от какво точно е петното. Необходими са още. Освен това и други, нетелесни течни вещества, например сокове и цитрусови плодове или паста за зъби, също заблестяват на ултравиолетовата светлина.

— Да приберем чаршафите и завивките — предложи Голдстайн. — Ще трябва да ги анализират в лабораторията.

Рейна бързо махна всичко от леглото и сложи всяко нещо в отделни пликове за веществени доказателства. Белият дюшек под чаршафите не показваше видими следи от кръв, но въпреки това те направиха тест с ултравиолетовата лампа. Тук-там отново засияха точици, но нищо, което да предизвика тревога. Рейна и Голдстайн обаче взеха проби и ги надписаха.

Когато приключиха с леглото, Голдстайн се приближи до малката библиотека и внимателно започна да изважда книгите една по една. Рейна остана до леглото, проверявайки рамката за пръстови отпечатъци. Когато заобиколи от другата страна, той забеляза нещо различно отстрани на дюшека — дълъг хоризонтален саморъчно направен капак от дебел бял плат, който лесно се сливаше с дюшека и го скриваше. Рейна се намръщи и полека го откъсна от дюшека. Под капака имаше дълъг разрез в дюшека.

— Ерик, ела да видиш нещо — каза той и махна с ръка.

Голдстайн остави книгата, която оглеждаше, и отиде при Рейна.

— Какво мислиш, че е това? — попита Рейна и посочи дългия разрез в дюшека.

Голдстайн отвори по-широко очи.

— Скривалище.

— Именно — отвърна Рейна, пъхна пръсти в разреза и дръпна хоризонтално двете страни.

Голдстайн се наведе и освети отвора с фенерчето си. Никой не видя нищо, защото ръцете на Рейна пречеха.

— Ще проверя — рече Голдстайн, остави фенерчето и бавно пъхна дясната си ръка в дупката. Много внимателно той започна да опипва вътрешността на дюшека, първо вляво, после вдясно, но не откри нищо. Пъхна ръка малко по-навътре, чак до лакътя. Вляво, вдясно. Пак нищо.

— Може би онова, което е било скрито тук, вече го няма — предположи Рейна.

Голдстайн обаче още не беше готов да се откаже. Той се наведе и пъхна в дюшека цялата си ръка, чак до рамото. Този път не беше необходимо да проверява наоколо. Пръстите му веднага докоснаха нещо твърдо.

Голдстайн спря и погледна Рейна някак особено.

— Намери ли нещо? — попита Рейна и инстинктивно наклони глава на една страна, за да погледне отново в пролуката, но не видя нищо.

— Чакай малко — отговори Голдстайн и разпери пръсти, за да хване предмета, скрит в дюшека. Той беше дебел дванайсет-тринайсет сантиметра. — Ето. Взех го. — Агентът се опита да го извади, но предметът се изплъзна от хватката му. — Чакай, чакай — повтори той, пъхна в дюшека и другата си ръка и сграбчи предмета с двете си ръце. — Прилича на кутия — съобщи и бавно започна да го измъква.

Рейна чакаше.

— Добре, ето го — каза Голдстайн, когато докара предмета до отвора.

Рейна дръпна ръце и почувства тръпки на странно вълнение по гърба си.

Голдстайн извади предмета от дюшека и го сложи на пода между двамата. Беше дървена кутия, дълга седемдесет и четири и широка петдесет и четири сантиметра.

— Кутия за пушка — каза Рейна, но не много убедено.

Гъстите вежди на Голдстайн се повдигнаха въпросително. Кутията наистина беше достатъчно голяма, за да побере картечен пистолет като МР5, «Узи» или дори два-три пистолета.

— Има само един начин да разберем — каза Голдстайн.

Учудващо кутията нямаше ключалки, само две старомодни райберчета. Голдстайн ги отвори и вдигна капака.

Вътре нямаше оръжия, но съдържанието все пак стресна двамата агенти и ги накара да отворят широко очи.

В средата на кутията имаше преграда, която я разделяше на две отделения.

След няколко секунди на пълно мълчание и абсолютна неподвижност Голдстайн най-после използва химикалка и предпазливо разрови съдържанието на двете отделения.

— Мамка му — промълви той и погледна Рейна. — По-добре извикай Ястреба.